Седефчо беше останал кръгло сираче в катуна на Мечкарите. Мръсно и чорлаво, то минаваше от каруца на каруца всеки ден, за да събира от остатъците храна, от наялите се вече цигани. Имаше и милостиви сред тях и понякога го канеха да сподели от храната им, но имаше и такива, които вместо храна, го даряваха щедро с ритници. Майка му беше умряла при раждането на сестричката му, която живя цели два дни, а после и тя последва майка си. Баща му пък беше разкъсан от освиреп
яла мечка, чиито мечета се беше опитал да открадне, за да поднови остарялата си вече мецана. Благодарение на тях изкарваха прехраната си, учейки ги да танцуват и да изпълняват разни номера, още докато бяха малки мечета. Целият катун беше известен с това. Малката каруца, която семейството му притежаваше беше присвоена веднага, след смъртта на родителите му от водача на катуна Михал, който ни най-малко се интересуваше от по-нататъшната съдба на Седефчо. Беше злобен и алчен циганин и му бе все тая дали малкото цигане щеше да оц ...