Новината се бе разчула по-бързо и от махленска клюка. Адвокат Петров обиколи всички сутрешни блокове на телевизиите, в които обясняваше надълго и нашироко неотменимото конституционно право на всеки българин да се бори срещу всякакъв вид дискриминация. Поради тази причина не се учуди, когато пред съдебната зала, в която щеше да се гледа делото, го чакаха камерите на всички национални телевизии, че и на няколко регионални. Той отказа твърдо коментар на наврените в лицето му микрофони. Знаеше как да възбуди интереса на медиите. Подхвана през рамо Губиделников, който се опитваше да каже нещо и го набута в съдебната зала. Съдът се представляваше от дребна, съсухрена женица, за която средната възраст бе далечен спомен. Тя ги погледна учудено и запита:
- Вие по кое дело сте? За делбата ли? – гласът ù наподобяваше отварянето на врата, на която пантите не са били смазвани от години.
- Не. Ние сме за делото за дискриминация.
- Ааа, за секса. – каза съдията и в очите ù заиграха весели пламъчета. ...