4.
Нощта мина спокойно. Тройката в Горското не забеляза никого, Кръстев и Миро успяха да направят четири обиколки из селото до заранта. Навред беше тихо и спокойно. Чак призори петлите рекоха да отчетат дейност, та се разкукуригаха. И кучета полайваха, когато чуеха идващи хора в тъмното, но бързо усещаха, че са от селото и млъкваха. Тук врагове нямаше – опасностите винаги идваха отвън…
Нейде към полунощ забелязаха светлина от фенерче – скачаше, играеше по зидовете. Промъкнаха се до Горната уличка – тясна, с къщи само от източната страна, с дворчета, опиращи във високия скат…
Фенерчето водеше две тъмни фигури, но и слабата лунна светлина беше достатъчна, за да се разбере – връщаха се Корчо и Милко. Миро свирна, както само той умееше – ненапразно беше участвал в самодейния състав на Ваня в близкото Елхово…
- Миро, ти ли си? – рече Корчо…
- Ми кой друг? – обади се Миро и излезе иззад дебелия дъб пред отдавна забравения двор на бай Климент. Стопаните лежаха в малкото гробище долу при Елака ...