2.
Киро се протегна и сладко прозя…
- Ха стига, бе – рече Миро Елховския – Ще си разчекнеш устата. А и мен ме докарваш на дрямка…
- Ми дежурен бях – каза Киро и извади „сребърната“ табакера – Цяла нощ зяпах. Ама нищо…
- То добре, че е нищо – обади се Кръстев…
Хората се бяха разположили около масите в същия състав, както преди седмици. Тук традицията се спазваше, имаше и своеобразна подредба. Не чак йерархия, но Милото или Коста Кривия никога не биха отишли сами да седнат на масата на кмета или на Киро. Знаеха се, разбира се, уважаваха се – понякога, но редът си беше ред. Е, случвало се е някой да отиде на друга маса, да пие едно кафе там, да поговорят за туй или онуй, но за това винаги имаше някаква причина. Основната – хората. Няма как Кръстев да седи на кафе всеки ден с Алексата, да речем. Какво да си говорят? Общите теми – времето, полето, животните, бързо се изчерпваха. А после?
Та и сега около масата на Минчев бяха се разположили Кръстев, Киро, Найден, дойде Мешо и, без да пита, д ...