3.
На село си лягаха рано. Едно, че телевизия тук се хващаше най-вече в горния край, при това лошо, второ – че хората не се вълнуваха от разни музикални конкурси или светски новини, трето – че хептен не им пукаше какви локуми точат говорещите глави на екрана, и най-важното – знаеха от кръвта си, че денят е за работа, а нощта за сън. Поради което гасяха лампите рано…
Но доста време след мръкване на вратата се почука. Кръстев погледна учуден часовника си – десет минава. Кой ли е?
Отвори вратата, без да наднича през прозорчето до нея. Нямаше лоши хора наоколо. Все още…
Бяха Мешо и Милко. При това Мешо трезвен като детска лимонада, а Милко свеж като кисела краставичка. Но буден. А в селото се славеше с геройствата си в леглото – можеше по 24 часа да спи…
- Влизайте – рече Кръстев, без да изразява някакви емоции. Дошли посред нощ – значи трябва. Ще влязат, ще кажат, ще обсъдят…
- Кака Карина? – полуплахо попита Мешо. Той беше имал среща с лютия нрав на Кръстева само веднъж, но запомни. И ни ...