Седма глава
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във верига…
От високото се видя и основната част от бандата. Поне седемдесет – осемдесет души, всички въоръжени с леко огнестрелно оръжие. В края на колоната няколко човека носеха големи тръби, увити в платнища, а след тях тихо бръмчаха три джипа, в които макар и трудно – имаше луна, но облаците често я закриваха, се виждаха стърчащи нагоре цилиндри…
Мешо се страхуваше само от едно – да не би някой от войскарите му да се стресне и открие огън отдалеч. Единствено кинжална стрелба в упор даваше шанс за успех. А започнеше ли престрелка… Тук бяха двайсетина човека, още толкова с ловно оръжие в селото – срещу поне пет пъти повече вече воювали, с опит, насъскани към плячката бандити… Реално и заекът ...