2.
Стрелбата под селото беше кратка. Минчев погледна часовника си – надали и пет минути се водеше боят. После изведнъж спря. Само от покрива на читалище се ронеха капки вода, но групата настръхнали хора под козирката не им обръщаше внимание…
Далеч на север се чуваше заглъхващ рев на автомобил. Още с първите изстрели Климент и Шората, както викаха на Михо Стратиевия, потеглиха към областния град. Да, кметът беше изпратил електронна поща със съобщение, че са нападнати, после звънна и по телефона, но по-друго си е някой лично да разказва и подбутва ония там. А Климент си беше напорист човек, инат, още в училище влизаше в спорове даже с Кръстев…
После видяха от север да се задават тичащи мъже. Веднага познаха първия – Милко. След него тичаха трима, носейки нещо като чувал, на десетина метра бяха още неколцина, а завършваха групата Мешо с винтовката, Ангел и Кирил с картечниците. Бяха се спуснали от пътеката и сега бързаха да заемат местата си според плана…
Малко след тях от уличката се зад ...