Глава пета- Станоз
„Есента беше настъпила необичайно рано. Планината се беше покрила със злато и охра, а небето над нея беше почерняло от някакви странни птици, които се виеха безшумно над малкото градче, като черен градоносен облак. Часове наред се виеха високо в небето и след това изчезваха така внезапно както се бяха появили. И най-старите хора не си спомняха някога над небето на Станоз да са се появявали такива големи черни птици. Странно беше, че те не издаваха никакви звуци, сякаш бяха онемели от ужасите на които бяха станали неволни свидетели през изминалите месеци.
А и „йергира“ беше притихнал като птиците. На чаршията нямаше обичайното оживление. Кепенците на дюкяните бяха безнадеждно неподвижни, месеци наред не бяха се вдигали, пък и тези които обикновено ги вдигаха принудително се бяха преселили в един по-справедлив свят. Масите пред кафенето на Мардирос бяха покрити с дебел слой червеникава прах. Наоколо цареше тягостна тишина, не се чуваше нито търкалянето на заровете, нит ...