СЕРЖАНТСКИТЕ ПАГОНИ
С чисто нов шинел съм, закопчан до врата ми, с лъскави жълти копчета и изобразен разярен лъв на тях, също като моята младост, която иска да прегази всякакви трудности и пред нищо не се спира. Кой може да се мери с мен, младия левент, сложил маршалския жезъл в раницата си. Под пешовете на шинела се вижда изгладен зелен панталон с ръб за порязване. На краката – излъскани до блясък кафяви обувки. На широките ми рамене – сержантски пагони. Всяка чертичка означава нещо за мен. Една чертичка – аз съм единствен! Две чертички – втори като мен няма! Три чертички, като три сестрички, сгушили се в сърцето ми. Свят широк, тръгнал съм да го покорявам, а той, разбрал за намерението ми, се дърпа някак си уплашен пред мен и ми оставя огромен фронт за действие.
Срещам някоя хубавица и пускам най-завладяващата моя усмивка. Леко, като генерал, докосвам с пръстите на ръката си козирката на изпънатата ми до скъсване фуражка и казвам с най-смирен глас;
– Добър ден, хубавице!
Естествено, ...