27.03.2024 г., 18:54 ч.

 Шаман Максим – 2 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
296 1 2
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

ИСТОРИЯ Е КАЧЕНА И ПРЕВЕДЕНА ОТ САМИЯ АВТОР!

 

Глава 2


Максим Аркадиевич и Фенрир пристигнаха в кафене "Седемте валкирии" в 9:55. Но преди това демонът беше претърпял метаморфоза.
И сега той приличаше на четиридесетгодишен привлекателен мъж с гъста черна коса. Познатите копита се бяха превърнали в стройни крака. Беше очевидно, че чудовището се чувства не на място. Но след две "Кървави мери" той явно се чувстваше по-добре. 
-Къде е тази мадама?" Макс попита мрачно, като извади цигара. 
Търпението е мой приятел - отвърна демонът, като пушеше дълга лула. Беше очевидно, че водката и сокът не му влияят особено.
Щом каза това, към тях се приближи една жена на трийсет и три години. Червената ѝ къдрава коса беше сплетена на конска опашка.
-Добър ден, съжалявам, че закъснях - каза тя притеснено.
-Всичко е наред, ние самите току-що пристигнахме - каза демонът добродушно.
Жената се усмихна и обърна поглед към Макс, а загубата веднага се изплъзна от устните ѝ. Човекът под качулката я погледна така, сякаш искаше да я пробута с бормашина. Макс наистина не обичаше закъсненията. Дори ако закъсняваха само с две-три минути. 
Седнете - каза младежът раздразнено.
-Какво ще пиеш?" - попита демонът, като ритна Макс встрани.
-Не, не, не плащай за мен! -Момичето се смути.
-Не е нужно! За мен ще бъде чест - усмихна се Фенрир и повика сервитьорката - Ще пием арменска ракия, моля, по сто грама. И едно предястие, какво ще имате?" - попита демонът, като погледна жената.
Жената отговори колебливо:
-Ще имам пържола и салата, моля. - Младото момиче отново се изчерви.
-Ще дойда след 15 минути - отговори сервитьорката и отиде да вземе поръчката им.
-Съжалявам, че не ви се представихме, аз се казвам Фенрир, а това е моят колега и партньор Максим.
-Името ми е Дежа - каза жената с лека усмивка.
-Какво красиво име!" - Демонът възкликна с възхищение.
Дежа отново се изчерви.

-Добре, добре, може да размените любезности по-късно! Да пристъпим към работа! -Максим, както винаги, избухна в пламъци.
-С уплаха в очите момичето промълви.
Точно тогава пристигнаха конякът и предястието.
Максим и Фенрир отпиха по няколко глътки. Дежа колебливо повтори след тях и се отпусна малко, когато започна разказа си.
-Всичко започна, когато си купих апартамент в центъра на града, на много малка цена....
-Това е обещаващо начало - засмя се Макс.
-Така че отначало всичко беше наред, радвах се, че най-сетне се изнесох от общежитието, но после...-Дея се поколеба и направи още една чаша коняк от чашата.-Тогава започнах да забелязвам странни особености.
-Фенрир изпусна кълба дим, докато казваше това.
-Нещата започнаха да изчезват сами, а наскоро видях и това...
Жената извади една снимка и я показа на мъжа и демона. Снимката беше на същество, което приличаше на бебе, само че мъртво. Пъпната му връв беше развързана. Беше облечено в скъсана тениска, а езикът му беше много дълъг и лежеше настрани като на куче.
-Чудех се как си се сдобила с иго, скъпа моя - каза Макс със смях.
-Максим, това не е смешно, игошата е много опасно същество!" -С тревога в гласа каза Фенрир. -Това те съветвам, Дежа. Остани с нас в автобуса, докато изгоним това чудовище от апартамента ти.
-Колко време ще отнеме това? - попита жената и поиска от Макс попиросо.
Той не отказа. 
-Най-малко два дни - отвърна демонът.
-Аз ще остана с теб в автобуса.
-Ние се разбрахме за настаняването, а сега ми кажи как ще го платиш. Веднага ще ти кажа, че приемаме всичко - и във валута, и в натура!" - Макс се ухили за втори път.
-Имам само 50 000 рубли.
-Ние ще ти помогнем, Фенрир, запали колата, имаме работа!

 

ОРИГИНАЛ

 

Глава 2


Максим Аркадьевич и Фенрир подьехали к кафе „СЕМЬ ВАЛЬКИРИЙ“ в 9:55. Но перед этим демон прошёл метаморфозу.
И теперь он выглядел как сорокалетний, привлекательный мужчина с чёрными густыми волосами. Привычные копыта превратились в стройные ноги. Было видно что монстр чувствовал себя не в своей тарелке. Но после двух коктейлей „Кровавая мери“ он явно чувствовал себя получше. 
-Ну и где эта мадам-По привычке мрачно спросил Макс вынимая папиросу. 
-Терпение мой друг-проговорил демон покуривая длинную трубку. Было видно что убойная водка с соком не особо на него подействовала.
Как только он это сказал к ним подошла женщина с виду тридцети лет отроду. Рыжие, кудрявые волосы были заплетены в хвост.
-Добрый день, извините за опоздание!- Беспокойно сказала она.
-Да ничего страшного, мы сами недавно пришли-Добродушно сказал демон.
Женщина улыбнулась и перевела взгляд на Макса и убылка тут же сползла с её губ. Парень из под капешона смотрел на неё так словно хотел её просверлить дрелью. Макс очень не любил опозданий. Даже если они были всего на две-три минуты. 
-Присаживайтесь- с раздражением ответил молодой человек.
-Что будете пить?-Спросил демон легонько пиная Макса в бок.
-Нет, нет не надо платить за меня!-Засмущалась девушка.
-Да что Вы! Почту за честь-Улыбнулься Фенрир подзывая официантку.-Нам армянского коньяка пожалуйста, по сто грам каждому. И закуску, что будете есть?-Спросил демон смотря на женщину.
Та с неувереностью ответила:
-Мне пожалуйста стейк и салат.-Неуверенно проговорив молодая девушка снова покраснела.
-Будет через 15 минут-Ответила официантка и пошла за их заказом.
-Вот это по нашему!- С восторгом сказал демон.-Извините мы Вам не представились, меня зовут Фенрир а это мой коллега и напарник Максим.
-Очень приятно, меня зовут Дея- С легкой улыбкой ответила женщина.
-Ух ты какое красивое имя!-С восхищением воскликнул демон.
Дея снова покраснела.

-Ладно, ладно любезностями будете потом обмениваться! Давайте к делу!-Как всегда вспыхнул Максим.
-Х-х-орошо.-Со страхом в глазах пробормотала девушка.
Как раз принесли коньяк и закуску.
Максим и Фенрир сделали пару глатков. Дея неуверенно повторила за ними, и немного расслабившись начала свой рассказ.
-Все началось с того, что я купила квартиру в центре города, за очень маленькую цену…
-Так, так начало уже многообещающее, хихикнул Макс.
-Так вот, по началу все было хорошо, я радовалась что наконец-то съехала с общежития, но потом...-Дея вздрогнула и сделала еще один глаток коньяка из стакана.-Потом я начала замечать странные особености.
-А вот это интерестно, можно чуть поподробнее.-Сказав это Фенрир выпустил колечко дыма.
-Вещи стали пропадать сами по себе, а недавно я увидела это…
Женщина вытащила снимок и показала мужчине и демону. На фотографии было запечатлено  существо похожее на младенца, только мёртвого. Пуповина его была развязана. Одет он был в разорванную футболку, а язык был очень длинный и лежал на боку как у пса.
-Опа, а мне вот интересно как у Вас милочка поселился игоша?-С насмешкой сказал Макс.
-Максим это не смешно, игоша это очень опасная тварь!-С беспокойством в голосе проговорил Фенрир.-Вот что я Вам советую, Дея. Поживите у нас в автобусе пока мы будем изгонять данное чудовище из вашей квартиры.
-Сколько это займёт?-Спросила женщина и попросила у Макса попиросу.
Тот не отказал. 
-Минимум два дня.-Ответил демон.
-Ехх, ладно, поживу у Вас в автобусе…
-С жильём разобрались, теперь скажите чем Вы будете платить? Сразу скажу всё принимаем, и валютой и натурой!-В каторый раз съязвил Макс.
-У меня есть только 50,000 рублей.
-Ехххх, ладно поможем мы Вам, Фенрир бегом заводить машину, у нас появилась работа!

 

 

» следваща част...

© Васил Морро Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Акеми, съгласен съм, че има неточности в превода - изпуснати са някои не толкова съществени действия ... и ... обикновено проблемът е в нюансите - когато чета нещо на руски, зад мен стоят седем години потопени в тамошната предистория и атмосфера - Примерно направо е невъзможно да се преведе 'монстр чувствовал себя не в своей тарелке' като ... 'чудовището се чувства не на място' ... но си струва да се опита 😎
  • Пак има малко неточности в превода, но историята е интересна.
Предложения
: ??:??