ШАРАН
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше да взема при себе си случайни хора, тръгнали на автостоп, но този път, може би заради хубавото време, може би заради хубавата музика или доброто настроение му се прииска да се разговори с някого.
"Защо не ми вдигне ръка някой сега? Би било добре да си имам компания. Още по-добре ще бъде, ако е някоя хубава автостопаджийка" - и като се погледна в огледалото за обратно виждане, намигна дяво­лито на отражението си.
Изведнъж като излезе от завоя видя спрял автомобил с повдигнат капак. До него младо, дългокосо момче му направи знак с омаслена до лакътя ръка да спре. Никога не отказваше помощ, дори когато бързаше. Още по-малко пък сега можеше да отмине равнодушно край повредения авто­мобил. Натисна ...