13.09.2021 г., 17:58 ч.

Шегите на Съдбата 

  Проза » Разкази
1648 4 20
17 мин за четене
1
- С какво мога да Ви помогна ? (May I help U) – приветливо запита тя. От части защото това беше стандартната форма да кажеш ‘Приятно е да имам такъв клиент и редовен посетител’, а в същност сърцето й заби учестено, топлина заля цялото й тяло и краката й се подкосиха - пред щанда беше застанал красивият спортен младеж, който от няколко дни се появяваше винаги по едно и също време.
- Едно голяяямо мокачино и континентална закуска – отговори той като я попиваше с очи.
- Добре дошли отново, като за постоянен клиент съм запазила любимата Ви масичка в ъгъла ... Носи се ...
Той се усмихна широко, направи опит да й смигне, ама се спря овреме и се запъти към масичката в ъгъла с картонче на нея ‘RESERVED”. По нататък беше като в сън – тя машинално предаде поръчката в кухнята, обслужваше разсеяно тълпата от клиенти, но през цялото време хвърляше тайни погледи към него ... той разсеяно се правеше, че чете вестник, но тя вече беше изучила маниера му - вперваше поглед в нея и виждаше крайчеца на о ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Неочаквана среща »

4 място

Предложения
: ??:??