Жоро не се прибра след работа, а се запъти към квартирата на Емо. Любимият им отбор имаше мач и двамата се бяха уговорили да го гледат още миналата седмица.
Полувремето се изниза бързо в пийване на бира, замезване и коментари за сексуалната ориентация на съдията. Жоро смени канала, за да изгледа тегленето на тотото. Пускаше редовно и явно нямаше намерение да спира, въпреки скромния си успех, изразяващ се в няколко тройки и две - три четворки. Не си носеше фиша, но не беше и нужно. Винаги играеше с едни и същи числа, затова и ги знаеше наизуст.
-''3..12..21...'' - съобщаваше гласът от екрана.
-''Тройчица! Пак е нещо, поне няма да съм на загуба!'' - каза си наум очакващия късмета си мъж, неотлепяйки поглед от телевизионния приемник.
-''...27...33...42. Още веднъж числата от първо теглене: 3, 12, 21, 27, 33, 42.''.
Жоро стоя неподвижен 20-тина секунди и изведнъж скочи рязко от фотьойла, надавайки луди и дивашки викове.
-Казах ли ви! Казах ли ви, че един ден ще я ударя тая шестица, а вие с ...