15.05.2011 г., 0:07 ч.

Ширин 

  Проза » Разкази
1949 0 15
33 мин за четене
ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал беше от руски специалисти, поради което беше известна като Руската болница. Оборудването й беше модерно, произведено от най-добрите световни фирми за производство на медицинска апаратура, а лекарствата се доставяха от най- известните фармацевтични фирми.
След като му казах за какво става въпрос, Коля веднага заключи:
“Абсолютно никакъв проблем, докато си пием кафето, паспортът ще бъде готов с всичките му данни, подписи и печати.
“Благодаря ти, но аз отивам в държави, в които все още има огнища от холера и други болести. Не мислиш ли, че няма да е лошо наистина да бъда ваксиниран?”
“Откровено казано, тези ваксини все още не са толкова сигурни, както се твърди. Освен това, макар и пренебрежителн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??