8.12.2009 г., 10:04 ч.

Шишаркова ракия 

  Проза » Разкази
7906 0 15
4 мин за четене
„Шишарковица”. Има ли го това чудо или не? Кой би бил толкова наивен, че да повярва в подобна нелепост? Докато я дегустирахме, обаче, бяхме толкова убедени в оригиналния й произход, че... Всъщност, ето как започна всичко.
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се настанихме в една от къщите-хотели там. Любезните ни домакини – Краси Мандраджията и съпругата му Латинка - ни посрещнаха, както се посрещат приятели, които се познават от години. След като онемях при вида на дървените легла, застлани с родопски одеяла, които за мен винаги са били един от символите на уюта, и се освежихме с топъл душ, излязохме на терасата. Не можех да откъсна поглед от небето, а то, сякаш разбрало смайването ми, ме удостои с величествена гледка. Луната се роди, разкъсвайки плацентата на облаците – голяма, оранжева, пленителна. Планината сякаш притихна в прегръдките й и запя - тихичко, много тихичко - своите песни. Знаете ли как се ожаднява от подобна гледка? Опитайте някой път ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Предложения
: ??:??