Посвещава се на светлата памет на баща ми
Тате, светла му памет, работеше като шофьор на такси. Но не какво да е такси, а на селска пиаца. Тези две вълшебни думички – „селска пиаца“, означаваха, че на практика, тате беше баща и майка на цялото село. И сега ще ви обясня защо – по онова време, когато цялото село работеше в ТКЗС-то и получаваше голяма част от заработката си в натура, леката кола беше непостижим лукс. Така че всички събития – болест и здраве, сватби и погребения, минаваха под патронажа на вездесъщото такси. Спешно болните биваха откарвани в районния център с таксито, което беше на разположение на селяните денем и нощем. Тате се беше изпедепцал в оказването на първа помощ и умееше да превързва рани от порязване, да шинира счупено, да прави сърдечен масаж и изкуствено дишане, знаеше кога да спре в полето, за да повърне болният и кога е точният момент да утешава опечалените при печален край на возенето. Возеше малцината студенти от селото до най-близката гара, както и окъснел ...