От седмица някъде, във входа ни обитава едно безпризорно шоколадче.
В Събота някой е оставил "Roshen" с лешници - редом до брошурите на "Lidl", като хитра мостра на промоциите им може би или неволно изпусната частица от асортимента в торбичката на баба, посетила любимите си внуци.
В Неделя бе преместено да не пречи много и да не изстине на течението, върху пощенските кутии. В Понеделник се върна на старото си място и умело си придаваше вид, че винаги е било там.
Вчера някой го бе позиционирал стратегически на стълбището да преосмисля живота си, а тази сутрин убедително посреща с всичките си петдесет и шест процента лешници живущите от входа, до надписа: "Моля, затваряйте вратата, като я придържате с ръка. Благодаря."
Доста вежливо и търпеливо шоколадче, което никой не иска да хапне, от страх да не се натрови или не го хвърля от неудобство, че е храна. Но утре.. утре е нов ден.. с нови възможности..