Една луда ми стои в телефона. Виси там от известно време. Контактуваме интересно. Меко казано. Виждал съм я само веднъж. После избягах. Понякога съм страхливец. Не ме е срам. Признат страх не е срам. Срещал съм доста страховити неща през живота си. Най-силно може да ме уплаши жена. Нежният пол притежава особени вибрации. Включат ли се, се чувствам застрашен. Но не от смъртта. Смъртта не ме притеснява. С нея може спокойно да се партнира. Смъртта е нищо пред съжителството с жена, включила подходящата вибрация.
Тази жена, за която говоря, си има и име. Но се притеснявам да го произнеса. Възможно е това мое действие да ми донесе лош късмет. Тя е само глас и чат. Все по-малко глас и почти никакъв чат. Активирал съм всичките си налични системи за самосъхранение. В момента ми говори. Не я слушам. Дръпнал съм телефона от ухото си. Гласът ù е дрезгав. Сигурно доста пуши. Много ми прилича на гласа на една известна издателка – литературна радетелка... Имам чувството, че филтрите на телефона ми се ...