1.10.2017 г., 0:43 ч.

Щастие за сън 

  Проза » Разкази
1654 1 2
6 мин за четене
На вратата се позвъни. С мудна походка се затътрям да отворя, като се чудя кой е нещастникът, сглупил да ме търси посред бял ден и то точно когато съм си у дома. За щастие върху допотопната талашитена преграда, освен шпионка, има и малка дупка близко до бравата. Мога спокойно да видя кой ме безспокои, без да рискувам да бъда разкрит и да си спестя неудобството от явното скатаване. Ако някой наистина държи да ме намери, трябва да прояви настоятелност и търпение. Така отсявам ненужните посетили, без да си правя труда да наемам секретарка. Мои дългогодишни сътрудници са единствено кафявите чехли, които с вещина попиват звуците и дискретно пазят фирмените тайни на собственика. Опитните служители не споделят информация с външни лица за присъствието или местоположението на своя работодател. Професионалният подбор на папуци и домакински одежди от китайските магазини с времето се изплаща многократно. Доволен от находчивостта и вехтошарския си нюх, продължавам с планираното развитие. Успявам да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Предложения
: ??:??