После, още в ранна пролет Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място  високо в планината. Тиха местност до която се виеше  пуст, тесен път с папрат отстрани.  През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който Карло нае от общината за дълги години напред. Избра място за къща в средата на горска поляна, достатъчно голямо за да не се наложи да секат дървета. Зимния лед още се топеше по бреговете на язовира, когато с клатушкане пристигна фургон, след него багер и тихата доскоро гора прие първите машини. Карло, с дъждобран и ботуши посрещна  работниците, бригада строители от града. С весели мъжки подвиквания и шум от запален агрегат започнаха изкопите. Хапливи сутрини, когато мъглата се бе спуснала ниско, тревата блестеше от слана, въздухът бе така чист и остър, че мъжете вдигаха яки, за да подишат на топло. Миришеше уютно на дим от  запалената във фургона печка, а наблизо се чуваше как  вълните пляскат по кея. Хубави дни, в които още след съмване  язовира и цялата планина се събуждаха за живот. Пристигаше камион да извози пръстта и пълзеше между дънери и коренища. Скоро слънцето изпичаше за да разсее мъглата и бърз облак преминаваше като сянка над спокойните води. После до късно привечер се чуваше шумът от рязане на гредите за кофража и от коването на пирони. Карло бе напълно отдаден на начинанието си, не пестеше време и пари, раздаваше хубави надници на работниците и веднъж седмично преди почивния ден, устройваше угощение под боровете. Вечер, когато бригадата си тръгваше той понякога  оставаше да пренощува във фургона. Там, върху скованата от палети маса,  пиеше виното си направо от бутилката и ядеше консерва или останала храна от обедната почивка.

Понякога, макар и рядко, Карло настояваше за строежа на къщата да пристига и Траян. Привикваше го тук в планината, да прояви отговорност към фамилната къща,  да помага с каквото може и да бъде в услуга на работниците. Вместо това го намираше да мечтае, скрит и удобно полегнал във фургона, когато работата наоколо  кипи. Той не прояви никакъв интерес и търсеше всякакъв повод да избяга далеч от суетнята на строежа.

Матей също идваше за разнообразие и да се срещне с Карло. Беше  небрежно облечен както винаги и добре разположен към строителите. Непривично за човек с пари, той се държеше свободно с тях, не се сърдеше на безвкусните им шеги и бе услужлив, а те вече го харесваха, макар да го намираха за отнесен. Подвикваха му, сваляха каски за поздрав, той вдигаше ръце, но разсеян и вятърничав, се спъваше в купа от дъски, или нагазваше във варницата. Матей не видя къщата довършена. Месец преди да  вдигнат острия покрив и да започне обзавеждането, той замина в чужбина по някакви съдебни дела около един имот на фамилията.

 Карло слизаше до града и в хубави, слънчеви дни да глътне планински въздух пристигаше и Магда.Настаняваха я на припек срещу растящата къща, тя заковаваше празен поглед в суетнята и оставаше така преди да си спомнят за нея и да я преместят. Работниците я заглеждаха докато крачат по талпите.  Лицето й получи загар, защото гледачката настояваше винаги да я вадят на слънце. Глезенете й блестяха съблазнително от лосион, а обикновено слабите й от диетите бедра, напоследък се бяха апетититно заоблили от обездвижването. Заради него  два пъти седмично долу, в къщата на семейството в града пристигаше и рехабилитатор.  Наглед грижовен и опитен в работата си, той бавно я повдигаше от стола и я отвеждаше в някоя от стаите. Там по негово настояване Карло подреди уредите  за раздвижване. В тишина и без никой да ги безпокои, лекаря и Магда   прекарваха насаме час или два в упражнения. После идваше края на процедурите и човекът връщаше жена му обратно върху стола. Карло се появяваше за да  го изпрати до дворната врата и да го изгледа подозрително. Вече няколко пъти си бе представил, как тоя човечец не  се е сдържал и по време на упражненията   е погалил жена му, където си поиска. Защо да не го направи? Все пак са сами, Магда привличаше окото, а и нямаше опасност да се оплаче на някого. Карло не  изпита ревност от посещенията обаче, нито се подразни, че този мъж, може би се е съблазнявал и понякога е  опипвал жена му. Човекът си тръгваше, в къщата отново наставаше  обичайната  тишина и те двамата с Магда оставаха сами. Това бе кратки минути, защото гледачката, Дафина скоро се завръщаше.  После Карло се обличаше за вечерното си излизане от дома.

Под хладните, планински сенки измина лятото. Строежа на къщата напредна бързо. Издигнаха я в три етажа, внушителна, островърха, изцяло по проект на Карло, с много стаи и прозорци. Голяма къща, тайнствена, приютена в сутрешните мъгли и в  клоните. Положиха бордюри, насипаха чакъл заради калта, осветлиха пътеките с фенери. Вечер работниците си тръгваха,  Карло слизаше по склона с въдица да търси кефалите, а къщата тъмнееше пуста и куха. Скоро, в самото начало на септември, студен вятър откъм язовира навлизаше през пролуките и всякакви забравени из етажите предмети, се преобръщаха и трополяха в планинския мрак.

 Дойде зимата, необичайно мека тази година. Рядко валеше сняг. Бяха хубави месеци в живота на Карло. Не пристигна вест за смъртта на никого, начинанията му за печелене на пари се нареждаха по- добре от всякога и той възвърна напълно предишната си веселост. Тя го напускаше само, когато се завръщаше най- голямата му болка, изчезването на Йоан. Синът му го нямаше. Не бе починал след дълго боледуване, не бе тръшнал вратата за да избяга от дома, нито бе подгонил влюбено жена, нямаше го.  Появи се  и промяна при Магда. Тя често задържаше втренчен поглед върху лице или предмет. Събираше вежди или си кривеше устните в чудене, сякаш се опитва да си спомни нещо. Ръцете й си търсеха друго място върху халата, краката й потропваха по килима, както преди дълъг път. Скоро се успокояваше, но влага оставаше да блести над горната й устна.  Веднъж  не я намериха никъде из къщата. Засуетиха се заради тая необичайна липса и претърсиха навсякъде.  Карло скочи да кръстоса улиците и  я откри. Стоеше облегната на една дворна ограда, със събрани в скута ръце, а някакъв мъж се опитваше да я заговори.  Домашните й пантофи се напояваха в тротоарна локва. Остана загадка как бе слязла сама, как бе отключила и как бе открила пътят към улицата?

При един зимен  излет, продължил три мразовити дни Карло срещна Ефросина. Случи се така, че  гостуваше с двама приятели в хотела на един сериозен мъж и истински ловец, хижарят Виктор.  Наследил голямата хижа от баща си и сам отраснал в нея, той бе гостоприемен,  стопанисваше я добре и тя бе пълна с посетители през  цялата година. Ефросина и някакъв млад, бледен, наглед болен младеж също  бяха отседнали тук.  Сутрините бяха ясни и много студени. Още преди да се е развиделило, чуваха как стопанина Виктор  трополеше с ботуши по верандата. Облягаше пушка на стената и ругаеше кучето, което се въртеше като пумпал около саксиите на жена му.  Небето бавно просветваше. Вече се виждаше пътят, който водеше към полето, червеникав и с плитки коловози. Кучето, палав поинтер, се спускаше по стръмното, жълтееше в рядката  мъгла и заобикаляше храстите. По някое време онемяваше като тупнато по гърба и се снишаваше с един вдигнат крак. Виктор спираше и тихо вдигаше  пушката, защото скоро след лай, глух като кашлица, подплашени птици излитаха от храсталака.Тогава Виктор стреляше неуморно по тях и вечер, когато Карло и другите рибари се прибираха от язовира, в трапезарията миришеше на дим от камината и на разтопено масло  в тавите. Пиеха домашно вино, радваха се на огъня и бяха доволни от преминалия ден. Неусетно в сладки приказки и смях, наоколо падаше зимна тъмнина. Тя заскрежаваше пътя и поляната под хижата, а кучето отвън не спираше да драска по вратата. Карло бе весел и както винаги приказлив. В късния следобед бе излъгал на изкуствена примамка много едри костури в един от заливите и сега очите му светеха срещу камината. Точно във времето за вечеря, в трапезарията се появяваше и Ефросина. Тя бе добре сложена, с естествено червена коса и едри гърди, които носеше без сутиен и никак не криеше. Бе твърде луничава с дебели устни и пъстри очи, които гледаха смирено. При разминаване с нея, правеха впечатление и изящните й крачета. Нехайна към видът си, наглед вятърничева, Ефросина огладняваше ненадейно и подушила миризмите слизаше в кухнята, а зад нея бледия младеж се суетеше, плах и непохватен, такъв, какъвто е бил през целия изминал ден, докато я следваше като куче. Тогава тя се захващаше с храната. Поглъщаше всичко наред с големи залци натопен, златист хляб, ритмична като машина, разкъсваше месото и посягаше към салатите.  Хранеше се с апетит нисичката Ефросина, но не пропускаше   нито дума, сякаш дебнеше нещо да се случи.  Карло, с нюх на старо куче, вече бе забелязал как  притихва, как слуша мекият му говор, поглежда скришом към него или се суети, когато се окажат близо един до друг. Срещаше я и покрай брега. Косата й пламтеше отдалеч, а очите й се взираха в обичайни предмети така, сякаш ги виждат за първи път.  Наглед чисто момиче, Ефросина  привличаше с всеки дребен жест и гледаше хищно в устите на хората, сякаш няма да се стърпи и ще посегне да целуне. Беше  разстроена от препирня с болния, бледен младеж, когото придружавала по молба на родителите му. Обичайно кротък, понякога той настоявал да я прегръща и докосва. Често ставал и заплашителен.  Молел се  за прегръдка в леглото с нея или я търсил след баня, а тя не знаела дали е заради пристъп или защото наистина се е привързал много към нея. Гледал я с обожание, но тя се плашела, а и не искала да му отвръща с нежност, защото не го приемала като мъж, с тая рядка брада и слабите ръце, които не можел никога да укроти в моменти на вълнение.

 На следващата вечеря, тя изглеждаше непорочна с олющения по детски маникюр и Карло я пожела. Поиска я както познавачи се прехласват от картина, както богатите си купуват кон, както опитен учител си харесва детето с най- буден поглед от всичките. Поглеждаше я с настояване, а тя не отместваше очи. Вече късно вечерта, развеселен от питиетата и от хубавата храна, Карло изостави другите. Още изкачваше стъпалата, когато  видя червената коса току пред вратата на стаята. Ефросина стоеше пред неговия праг още по- нисичка в пантофите. Тя пристъпи крачка напред, смешна в това набързо наметнато в бързината мъжко палто. Беше красива, червена от лампите и от луничките. Придала си нехаен вид въпреки очакването, тя  се опитваше да изглежда като случайно попаднала тук.

- Не ми се стои в една стая с него!-каза вместо оправдание.

Доближи се  до нея Карло. Още не можеше да повярва, как една току- що пораснала жена, може така да обърква с вида си. Дали наистина е толкова наивна, дали е банално простовата или все пак е някоя безподобна хитруша?  Той се  наведе, помириса  косата, докосна врата й, мек, гладък и сякаш усети дори мъхчетата й с устата си. Целуна я напосоки, прииска му се да опита всичките й вкусове. Чу със задоволство как се развълнува и тя. Тогава не се сдържа. Отдръпна я за миг, огледа я безцеремонно и толкова жадно, че зъбите му изскърцаха в тишината. Тя разгада намеренията му с развратна усмивка, излезе бързо от пантофите, като закъсняла, стъпи с боси стъпала върху неговите крака и вече по- висока го допря с широките устни. Миришеше на хубав сапун и на дим от камината. Хубавата й уста го потърси безсрамно, по- уверено и той разпозна ароматът на тръпчиво вино по езика й. Грапав език, който отказваше да се укроти в устата му. Долу, Виктор хвърляше последната цепеница в огъня. Ефросина изхлипа, когато ръката на Карло я погали дръзко през нощницата. Все така стъпила върху краката му, тя се облегна  похотливо и с усмивка назад, върху вратата. Той вдъхна дълбоко като изгубен,  помириса новите й аромати, видя зъбите й, ситни, мънистени, като на хищна риба. Гърдите й настойчиво се притискаха до неговите, натежали и с необичайно твърди зърна. Останала по своя воля на прага на стаята, близо до шумовете от долния етаж, близо до мъжете, които говореха и довършваха питиетата си, вече чисто гола и безсрамна от първото събличане Ефросина го нападна.

-Искам да ме опиташ още тук, в коридора!- каза похотливо тя.

Той я отдръпна я от себе си още веднъж за миг за да й се порадва. Така сочна, апетитна и дръзка тя бе господарка на коридора и нехаеше, че някой може да се появи. Сега трепереше цяла  и хленчеше тихичко като виновна. Той изпита истинска радост, когато тя го погали през панталона с шумна въздишка.  Бельото й лежеше в краката им и те двамата стъпваха върху него. Карло я повдигна, лека, насръхнала, топла въпреки голотата. Тя се притисна към него със скимтене. Беше гладка, с пламнали гърди и твърди хълбоци. Освен с ръце посягаше да го прегърне и с крак, а той усещаше как  босата й пета драска бедрото му. Сега, заедно със сочните устни, той усети ситните й зъби. Хапеше го по врата и се задъхваше, сякаш се изкачва. Той я отнесе на ръце при леглото. Тя излезе от унеса си само за един кратък миг:

- Не затваряй вратата...нека всички чуят какво правиш с мен!

                                         следва