Това бе най-красивото място в местността. Шумът от водата, която се спускаше по склона и пълнеше язовира се чуваше винаги. Понякога в тихи, слънчеви дни бе плитък поток, който лениво се провираше между камъни и паднали дървета. Тогава водата в него бе прозрачна, примамлива и се виждаха пъстрите, неподвижни пъстърви, които дебнеха срещу течението. Друг път, веднага след дъждовете, мътен и страховит, потокът се спускаше по отдавна издълбаното корито, преливаше над обичайния си път и нападаше язовира. Носеше клони, кал, отделяше цели късове от бреговете и не се укротяваше никога. Дори през зимата, когато заради студа се превръщаше в тясна вада със замръзнали краища, той бе жив, живееше тайнствен живот, шумолеше и се стичаше. Така преминаваха зимните месеци тук, в студ и тишина, а ленив живот едва помръдваше под ледовете. Понякога дни наред, с кратки прекъсвания валеше хубав сняг. Бе така тежък и бял, че водата изглеждаше още по-дълбока. Валеше кротко и при пълна тишина. Скриваше някогашни ...