Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свят.
До седемнайсетгодишна възраст не се бе отдалечавал на повече от двайсетина километра от родното си място – високопланинско село, сгушено в малка, китна котловина. Помагаше на властния си и с грубовати маниери баща при отглеждането на овцете, ходеше на училище в близкото по-голямо село, играеше с приятели, когато имаше възможност и четеше книги – такъв на практика бе животът му.
Когато навърши седемнайсет години, заедно с неколцина свои съученици отиде на екскурзия в Пловдив. Тогава за пръв път видя що за чудо е градът. Впечатли се много, но и се смути от шума и от огромното, по неговите представи, стълпотворение от хора. В крайна сметка реши, че не би искал да живее на по ...