Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по скайп, си даде сметка, че това едва ли би могло да се случи. Не и с тази жена. С нея не би се разминал просто така.
Той не бе човек, който вярва в такива неща като предопределение и съдба. За него животът беше низ от случайности, които можеш да предизвикаш или избегнеш с действието или бездействието си, но не и да приемеш като неизбежна даденост. Дълбоко в себе си вярваше в онзи висш разум, който сътворява, но не беше дори религиозен в общоприетия смисъл на тази дума. Дори когато се случваше да се моли в трудни моменти, молитвите му по-скоро бяха апел за мобилизиране на неговите собствени сили и възможности, защото в този живот той се бе научил да разчита единствено на себе си. И беше доволе ...