Ще ти разкажа приказка. Една красива приказка, в която ти няма да чуеш края. Нали казват, че хубавите неща са невидими за очите... Тази приказка е истинска. Като сърцето ми, като душата, като мен. Като моето вълшебство. Приказка за едно момиче, по-красиво и от най-безумната мечта, по-добро от най-добрата вълшебница, по-истинско от живота. Приказка за едно момче, омагьосано завинаги от това момиче. Тя носи в очите си блясъка на звездите, гласът й може да разтопи и най-лошите думи, устните й са извор, от които отпивайки веднъж, ожадняваш за цял живот и нямаш покой докато е утолиш тази жажда. И момчето се докосна до най-ревниво пазената й тайна. Душата. Онова нещо, от което никой не може да избяга, веднъж усетил, силата, която притежава. Силата, която може да те издигне. Силата, която може да те спре. Силата, която те кара да се чувстваш жив.
А болката постоянно ги настигаше. Стоеше редом с любовта, надничаше нагло в съня им. Вървеше зад тях. Обръщаше се, когато се погледите им гледаха в ...