На Кера мъжът ù умря от препиване. Беше се насвяткал като змей и изобщо не успя да дойде в съзнание. На процедурния въпрос как се е случило, Кера отговори лаконично:

-         Ами изпърдя се и пукна проклетникът.

Тези случаи вече взеха да не ме учудват, защото напоследък хората умират все по-активно в синхрон с директивите на Евросъюза за България, за да се осъществи принципът „по един на глава от населението”. Но това не е проблемът. Проблемът e, че младите забягнаха навън и оставиха бабичките да раждат, пък те не могат. А работата на старците се улесни значително. Те просто се напиват юнашки и умират. Това е всичко.

Е да – при нас събитията не се отличават с особено разнообразие. Ето и някои по- забележими моменти: На Гошкин Генко кучката се окучила шест кюпека, на дядо Вътю Грозев откраднали магарето, баба Таратана си загубила ченето, на Шанко му избягала четвъртата жена, циганката Алтъна пак родила близнаци и пр. Общо взето се движим все в девети коловоз, както си е било открай време.

Разбира се, училището отдавна го закрихме, закрихме и детската градина. Имаше предложение да се пригоди в старчески дом, но беше отхвърлено. Прие се идеята да бъдат разширени и разкрасени гробищата, чунким ни остава нещо друго.

Значи продължавам нататък: Най-напред се изтърсиха две циганки и започнаха да се жалват, че кръчмарката Е им обсебила мъжете; „правят, значи, незаконна любов в противоречие със седмата Божа заповед”.

 Хм – позната ми е тази история и има своето предисловие. Доста преди това същите тези циганки бяха „приватизирали” мъжа на кръчмарката и също правеха незаконна любов, но май са забравили. Та сега явно кръчмарката им го връща тъпкано по най-изпитания начин на света, след като вече бе хвърлила един здрав лобут на съпруга си: „Циганките ще оправяш, а, гиди мръснико?! Пък за мене няма.”

-         Ами вие – казвам им – защо правехте незаконна любов с нейния мъж, а?

-         Евъъъ! – тръшкат се те.– Ние, бате само по един път, щото той даде два лева за хляб, пък тя сега не кандисва само с един път – кучката проклета.

-         И какво да правим сега?

-         Арестувай я в общината и пусни при нея Гуню лудия – онзи с голямото кересте, та белким миряса!

-         Аха. Аха – чеша се по главата аз. – Значи и Гуню лудия трябва да се включи в този любовен шестоъгълник (чакайте, че малко обърках геометрията).

Едва успях да ги отпратя с обещание да взема някакви мерки – какви ли ще да са, нямам представа? Може би идеята за Гуню не е чак толкова лоша.

Още не беше стихнала гюрултията по улицата, те ти цъфна и самата кръчмарка Е. Зачервена, запенена, с ръце на хълбоците – бълва змии и гущери.

-         Какво искат циганките – мамицата им мръсна!?

-         Искат да те арестувам и да пусна при тебе Гуню лудия – обяснявам вежливо аз, – защото си им обсебила мъжете.

-         Аз мамицата им ще разгоня на тях – гневи се Е и хвърля мълнии. – Мъже няма да видят, докато са живи. А пък за Гуню...

-         Какво за Гуню?

-         Ще си помисля.

Отпращам я и продължавам нататък. Натрупала се е една камара работа, която все загърбвам, поради заетост с други неща. Ето сега трябва да се реши проблема с общинския бик. Домъкнаха се две сенилни бабички – активистки от структурите на БСП, да се жалват, че хайванът не разрешавал да се влиза с червени знамена в бикарницата и за малко не ги изтрепал, когато отишли да му обясняват директивите на партията. Обещах да му направя строга забележка за своеволията.

Не по-малко неприятен е инцидентът в общинската ракиджийница.  Нощес двама герентовски цигани – мъж и жена съпрузи – се вмъкнали да крадат казана (за кой ли път вече го крадат тоя казан), но за кутсуз алармата се задействала и начаса там довтасали няколко бабаити от ловната дружинка. И както е редно вързали Асан за едно дърво и опънали Айшето под дървото. На сутринта всички довтасаха в общината. Парадоксалното е, че потърпевшата си кротуваше, затова пък мъжът ù вдигна гюрултия да Бога.

-         Ще я заколя, мамицата ù!

-         Защо, бре Асане, от какво си недоволен? – питам го аз съвсем бащински.

-         Мамицата и, ще я заколя! – дереше се той и налиташе с кръвясал поглед.

-         Ами щом сте отишли да крадете, ще си носите последствията – отсъдих аз съвсем соломоновски.

-         Аз не за това, бе бай Раде. Станалото – станало. Хванали я в крачка – хванали. Опънали я – опънали. Няма мърдане. Не е виновна за това...

-         Ами в какво я обвиняваш? – пуля се аз и недоумявам.

-         Защото хем въртеше гъза като фурия, хем виеше от кеф. Те за това става въпрос.

-         Хм, според мен е трябвало да опънат и тебе, та да станат два кефа – успокоявам го аз.

Така, така, така... Значи законът не ми позволява да им бия по един шут и да ги изхвърлям по стълбището, та се наложи да ги гоня съвсем вежливо – по европейски:

-         Ако обичате, значи, бъдете така добри да напуснете канцеларията, щото мамицата ви европейска!

Добрата новина е, че след време циганката наду корема и се пръкна едно бяло циганче – герентовче.

Продължавам нататък. Ето го носи се насам малкото Бале – натряскал се като талпа, прегръща бутилката и плаче.

-         Какво има, бе приятелю? Защо плачеш? – утешавам го аз.

-         Мъчно ми е, бе бай Раде, много ми е мъчно. Ей тука баш ме боли сърцето.

-         За какво ти е мъчно? Да не ти се е вкиснало виното, да не ти е пометнала магарицата? Дай да помагаме, ако трябва!

-         Сетих се, че на тая дата преди шейсет години почина другарят Сталин.

-         Аха, аха – тъжно наистина! Сега остава да научат и червените бабички, та да вдигнат вой до небесата.

И още прясна информация от първоизточника:  Пусна се слух, че в полунощ баш срещу Еньовден на върха на Стойковския баир се появили самодиви и танцували по пълнолуние някакви самодивски танци, а един змей им свирел на кавал. Бабичките се кръстеха и залостваха вратите, да не би да се омъкне и при тях змеят. Но работата се изясни скоро, когато две три циганета надуха коремите скоропостижно. Оказа се че тъкмо те са танцуващите самодиви, пък змеят – едно автоьовско овчарче, което нощем изкарваше стадото на поляната край Керина дупка.

По същото време дядо Иван Лозев се завърна в село, защото снахата – една засукана пловдивчанка искала да го епилира, че бил много космат и да му обръсне мустаците, щото само пърдял из апартамента и нищо друго не правел. Но както се казва: има Господ, защото наскоро след това на тази хубостница също и поникнали мустаци, дори започнала да се бръсне и криела физиономията си с някакъв тъмен воал. Докторът се изказа, че става въпрос за хормонални проблеми – маскулизъм или нещо подобно. Не е хич чудно, защото в съседното село Геренто барем половината жени са мустакати и псуват като каруцари, но това е явно, защото мъжете им повечко се застояват в кръчмата и забравят да свършат другата работа.

Попът и той – дърто магаре – не миряса на стари години; взел, че опънал на Салито вдовицата и сега тя налита да става попадия, щото надула корема; само това ни липсва – циганка попадия. Проблемът е, че вече си имаме друга попадия и хич не ми стига акъла какво ще ги правим и двете. Говори се, че където се срещнат из село, започват да се дерат и скубят и са заприличали на проскубани свраки, пък попът –  все пиян – затворил се в черквата и лежи пред амвона като чукан пръч.

-         Приятелю, – думам му една вечер в кръчмата – чини ми се, че ако научи владиката за тая история, ще те кастрира и ще ти обръсне брадата без сапун.

-         Ба, ще обръсне, ама другия път – ежи се попът, – защото ще изкарам всичките му кирливи ризи. Той  – безбожникът – се движи напоследък все в обкръжение на млади момчета с дебели вратове. Возят го с мерцедеси, крият се по разни луксозни апартаменти, пият, псуват  Господа и мърсуват с разни отрепки. Нашият си има и любовница, и любовник, а колко са му копелетата, дявол знае.

Така рече попът и удари един голям гълток от ланското вино.

Майната му, да става каквото ще; вече съм отпуснал двата края и не ме интересува кой кого опънал и кой кого натопил. Да му мисли оня горе!

То не ми стигат другите неприятности, ами се изтърсиха цяла група журналисти и природозащитници; търсят някакъв си хомоеректус*, който все още обитавал из мамульовското землище и се криел по дупките. Мисля, мисля – то тъдява дупки колкото искаш: Керина дупка, Станкина дупка, дупката на мамульовските партизани (двама на брой) в Юлкиден кория, дето забягнаха на осми септември и се върнаха на девети като победители, дупките на Чирпан бунар, където има риби без очи, дупките из каменните кариери, Пильовите дупки и т.н. Дупки бол, но не съм го виждал никъде този хомоеректус.

-         Един такъв – рошав – подскочи чевръсто едно голобрадо журналистче – прелиствайки бележника. – Бил някъде към Текен, Текен, Текен...

-         Текендере?

-         Точно така.

-         Ами кой ви ги разправя тези работи?

-         Един вашенец – чичо Генко.

Ахааа – вдянах. Разбира се, това е работа на Гошкин Генко. Само той може да измисли подобна щуротия и да ги върже тези идиоти. Сетих се и за дупката, и за този прословут хомоеректус. Това може да бъде само Колю Гърбата – местен особняк, разбира се, стар ерген, ловджия и потомствен Марко Тотев. Напоследък се е заселил окончателно в едно старо гюме горе край гьоловете на Текендере, лови риба и стреля то гаргите. Рошав, мръсен, окъсан, превърнал се е в истински Тарзан и, съвсем естествено, е задминал всякакъв хомоеректус. Просветна ми какво се е случило и веднага ги отпратих нататък:

-         Значи, тръгвате пеш нагоре покрай реката и все нагоре на около два три километра от село ще го намерите този хомоеректус. Там има едни гьолове, върби, могили и дупки. Чудовището се крие вътре. Но за какво ви е?

-         Как за какво? – обади се негодуващо една невзрачна личност с няколко диоптъра късогледство – очевидно от академичните среди. Та това са редки екземпляри – вероятно единствени на планетата. Става въпрос за велико откритие. Със сигурност има и женска, та ще можем да запазим популацията.

-         Ами побързайте тогава! – махнах с ръка аз, защото дори не ми се смееше. Понякога е ужасно тъжно да уйдисваш на акъла на  глупаци. Вкисва ти от идиотщини. Да вървят...

И цялата група се юрна в избраната посока. Представям си как ще ги посрещне пред гюмето местния хомоеректус.

Грабвам папката и прелиствам нататък. Идиотщините продължават. Какво е това? Аха – проект за модернизация на селските гробища. Предлага се да бъдат разширени по посока към ракиджийницата. Съвсем естествено, автор на проекта е попа. Няма що – слагам парафа в знак на съгласие.

Второ: предложение за организиране на местен ансамбъл за песни и танци. Фигурират имената на няколко селски бабички: баба Карамфила, Баба Ставруда, баба Кравайка, баба Василка, баба Корда... Художествен ръководител дядо Тоню тъпана.  Нямам възражение, турям парафа.

Трето: Проект за измисляне имена на Мамульовските баири. Забравих да спомена, че по нашенско има доста баири, но само два три имат имена: Бановското баирче, Стойковсия баир, Илибаир; за други не се сещам. Илибаир на турски значи петдесети баир, но може и да са повече от петдесет; не съм ги броил. Автор – старият селски даскал и настоящ пенсионер. Ами добре – приема се и това.

И още: проект за построяване на вятърна железница, проект за топлофикация на щъркеловите гнезда, проект за регистрация на житните кръгове, проект и т.н.

До тук – добре. Сега остава да решим проблема за духовното изграждане на свинете майки и кравите високодобивнички. Съгласно европейската програма за развитие, те имат нужда от симфонична музика, рецитали с монолози на Хамлет и пр. Значи на първо време ще поканим да им свири Виенската филхармония, а след това може би ще трябва да се обадя и на Мая Плисецкая...

*прачовек