Ив

–Мислех, че сте в Централата. Какво ви накара да дойдете тук?
Младият граф Егберт не си правеше труда да любезничи излишно. Както обикновено, мина директно на въпроса който го интересуваше. Четиримата вървяхме към лагера и по-специално към къщичката, в която се помещаваше командният център на Северната армия. Домът на Асиер Ферум.
Арлена го предложи. Никой не възрази, разбира се, тъй като на никого не му се щеше да ядосва бременната валкирия явяваща се горда наследница на славния род Ферум.
–Съвместният ви успех с госпожица Оукхарт. Повлияли сте на изкуствения интелект, на усъвършенстваната в продължение на дълги години технология на Воргенас. Това е доста позорно поражение за тях.
–Не може да се каже обаче, че е успех за нас. Изгубихме твърде много в отбраната на границата. Ако продължаваме по този начин ще дойде момент, в който те ще преодолеят защитите ни и инвазията ще бъде факт. 
–Точно затова е необходима промяна в стратегията ни. Това е другата причина да бъда тук.
Разходката ни бе кратка. Стараехме се да не вдигаме излишен шум докато навлизахме във военното селце. За миг погледнах към небето, откъдето ми отвърна звездният му взор. Вероятно ако водех предишния си начин на живот щях да отбележа факта, че нощта е красива. Може би щях да напиша и стих.
Животът на благородниците е същинска приказна поема. Аз, като член на най-богатото семейство в страната не биваше да съм изключение от правилото. Предполагаше се че ще живея безметежния живот на дама, не познаваща ужаса на лишенията. Принцеса, чиито капризи биват задоволявани без да се задават въпроси. Безупречните обноски, скъпите тоалети и накити, пищните балове, лишените от смисъл разговори и неспирните клюки бяха мое ежедневие. Дълго време целта на съществуването ми бе удачно сключване на брак. Лилии и рози постилаха пътя  ми. Като първородна дъщеря на многодетен крал, благословен с трима синове най-страшното, което би могло да ме сполети бе да не получа поредната си красива рокля навреме за следващото светско събитие. 
Само, че такъв живот е празен. Кух и престорен. Точно като лицемерните усмивки и учтивости на аристократите. Всеки човек с поне капка мозък в главата си би разбрал, че  благополучието му се дължи на страданията на хиляди други, стоящи по-ниско от него  в социалната стълбица. Явно в моето семейство само аз притежавах здрав разум и го използвах по предназначение. Защото ясно съзнавах, че съществуването ми е напълно безсмислено и ако продължавам така ще свърша като безмозъчна красиво облечена кукла.
Дълго планирах как да се измъкна и изляза навън, отвъд пределите на столицата. Щеше ми се да узная как преживяват поданиците ми, откъде идват всички блага с които разполагаме, кое е важното в живота там и какво  всъщност е да бъдеш различен от благородник. 
Естествено, че не поисках разрешение за да извърша малката си, но доволно смела изследователска  дейност. Кой би ме пуснал сама да обикалям из гетото и да рискувам живота си? По онова време ми се стори прекрасна бунтарската идея да се преоблека в дрипи и да опозная света на хората, които се грижат да ставам и лягам сита и доволна от това коя съм.
Един ден ми бе напълно достатъчен, за да се изцапам. Не просто дрехите ми станаха мръсни, душата ми почерня и се вмириса на гнилоч и мърша. Моят народ страдаше. Войната с химерите, за която избягваха да говорят пред мен и сестрите ми беше изпила кръвта на либертийците. Но не само тя бе причината за несгодите им. Навън осъзнах, че върховната власт на баща ми е илюзия, че той е не повече от кукла на конци и че страната се управлява от армията и нейните главнокомандващи. Те упражняваха абсолютен контрол над родината ми. Всички и всичко се подчиняваха на военните. Единствените, чиято власт бе сравнима с тяхната, бяха учените занимаващи се с човешките генни модификации. Те можеха да отвлекат кого да е от улицата и да го използват за експериментите си и постъпката им да остане напълно безнаказана, независимо дали човекът ще оживее, ще се превърне в изрод след опитите им или ще умре. С очите си видях как няколко напълно случайно избрани минувачи бяха заловени и откарани в неизвестна посока по този начин. В същото време други, безумни и безпомощни бяха изхвърляни посред бял ден и изоставяни да се справят сами във враждебната външна среда.
Никой не разбра за разузнавателните ми похождения, затова и продължих с тях. Търсенето на истината така ме погълна, че даже не забелязах как братята ми се разболяха и бавно започнаха да гаснат. Въпреки усилията на лекарите, нито един от тях не оцеля. Така и не можаха да установят от какво са се заразили. 
Малко след това незнайната чума се прехвърли и върху сестрите ми. Отнесе ги по-бързо дори и от братята ми.
Нямам обяснение защо оцелях само аз. Имам теория, че заради затворения, да не кажа напълно стерилен живот който водеха, имунната им система стана податлива за най-леките болести, от които боледуваха обикновените хора навън. Моите излизания биха могли да станат причина за заразяването им с непознати дотогава болестотворни организми, които  са проникнали в тях чрез контакта им с мен. При мен се е случило обратното-честият досег с тях ме е направил устойчива за инфекциите и те не ми навредиха. Никога нямаше да мога да го докажа, обаче, защото всички те бяха изгорени след смъртта си. 
Скоро след като всеобщият траур завърши, баща ми заговори за женитбата ми. Не беше неочаквано, че избра сина на воргенаския владетел. Съседите ни бяха най-могъщата страна на континента и пряк съюз с тях означаваше едва ли не господство над света. Затова и приготовленията за предстоящия годеж не закъсняха.
Не бива да ме разбирате погрешно. Аз не избягах от дълга си на наследница. Напротив-приех го присърце и започнах да кроя планове как  най-правилно да го изпълня. Бракът по сметка не се вместваше по никакъв начин в кроежите ми. Затова и се погрижих да не се състои.
В деня на предполагаемия годеж воргенаският принц не получи елегантно облечена скромна и срамежлива девойка, а нахакан мръсен и устат младеж. Така се появих на официалното събитие и предизвиках небивал скандал. Половината от благородните дами демонстративно изпоприпадаха, а другата половина или извърнаха глави или въобще ми обърнаха гръб. Родителите ми за малко да се отрекат от мен след като воргенаската делегация начело с оскърбения принц прибързано ни обяви война. Доста време отне на дипломатите ни да загладят гафа и да възстановят отношенията ни, макар че след това те никога повече нямаше да бъдат същите.
Желанието ми да се занимавам с наука не беше прието добре, но някак си го преглътнаха. Аз бях упорита и любознателна ученичка. Усвоявах бързо знанията и умеех да ги прилагам на практика. Постъпването ми в университета и преждевременното му завършване само доказа очевидното-моето призвание бе да съм учен. И може би всичко щеше да продължи като в приказка, ако не бях решила да се доверя на науката за още една смела, направо революционна постъпка. 
Единствената жива наследница на действащия крал реши да се превърне в наследник, използвайки методите на генните модификации. Исках да променя биологичния си пол като превърна едната от половите си хромозоми  от хикс в игрек. С помощта на радиация, хормони и химия почти се получи, но за съжаление резултатът не бе траен. Игрекът не бе постоянен и се нуждаеше от непрекъсната външна стимулация с андрогени, за да остане в желаното състояние.
Защо го направих? Защото не исках никой повече да решава съдбата ми вместо мен. Като част от кралското семейство щях да продължа традицията да бъда просто симпатичното и познато лице на властта, зад което стои умелият манипулатор и истински господар в лицето на върховния главнокомандващ.
Това бе капката, която преля чашата. Постъпката ми бе наказана с публично порицание и лишение от всички титли. Никога и никой вече не биваше да ме нарича Ваше Височество.
Ако можех да върна времето назад, пак щях да го направя. Защото живота, който живея от тогава е моят истински живот. Този на Ив Холендер, а не на Ева Луиза Фредерика фон Холщайн Ерлен.
Тъй като вече не можех да разчитам на потеклото си, а единствено на уменията реших, че единственият начин по който мога да имам свобода на действие е да стана част от истинския елит на страната. Противоречивият ми успех при експеримента над собственото ми тяло бе станал достояние както на научната общност, така и на армията, затова и не срещнах трудности при намирането на работа. Там смелростта, упоритостта, целеустремеността и новаторството се ценяха повече от каквито и да било титли. Станах военен лекар-изследовател и най-после започнах да се занимава с нещото, което обичах и над което имах пълна власт. Вече двадесет години съм генетик-експериментатор в армията и нямам никакви угризения относно миналото си.
Да, в нощ като тази могат да се случат чудни тайнства като например двама омеги да се влюбят и да преобърнат света. Но тъй като сега съм това, което съм, изобщо не ми е до романтични глупости. Затова гледам практично на предимствата, които ми предоставя тъмната половина от денонощието. Отново бе новолуние и липсата на допълнителна светлина спомагаше да останем незабелязани. Влязохме напълно необезпокоявани в постройката, тъй като Арлена имаше ключ. Вътре бе студено, но явно само на мен ми направи впечатление тъй като тримата омеги въобще не проявиха признаци да усещат дискомфорт. Може би вината бе в мен. В сравнение с техните седемнадесет години, моите четиридесет и три си бяха направо преклонна възраст. 
–Ще запаля огън. Искате ли кафе?-предложи Арлена след като започна да се суети наоколо.
–Благодаря, но не. Планирам да дремна малко преди да отлетя обратно за столицата.
–И все пак защо  дойдохте?
–Проявете малко търпение, скъпи ми графе. Ще стигнем и до там. Но нека първо обсъдим вашата непланирана разходка до тунелите. Виждам, че се поправяте, което много ме радва. Явно навреме сте извършили нужната манипулация.  Амир Нахати, кажете ми защо след приключване на бойните действия не се завърнахте в лагера и не докладвахте?
–Аз... изплаших се, че може би ще изгубим. Бомбите, които започнаха да се сипят върху ни се усещаха още по-страшно под земята. Какво полза щеше да има от мен ако се бях показал и загинал?
–Х-м. А как успяхте да избегнете мисловната заповед на граф Егберт? Доколкото ми е известно никой не може да устои на силата на телепатичния му сигнал.
–Аз му казах да остане. Нямах нужда от него като помощник в психоатаката. Той просто трябваше да бъде невредим в случай че ме ранят. И както виждате , имаше полза от това.
–Импровизирате, деца. При това лошо. Силата ви не е в актьорската игра. 
–А вие защо се появихте от нищото с насочени към нас пистолети? Ами ако не бях видяла лицето ви? Съзнавате ли, че щях да ви посека без да се замислям?
–Не, миличка. Никой от вас не е чак толкова глупав да не провери срещу кого се бие. Нека бъдем взаимно откровени. Аз ще започна, а вие ще продължите. Форел Ендел все още е в безсъзнание. Михай Харлан  е наредил детайлно проучване на всяка секунда от битката и не се съмнявайте, че ще стигне до дъното на случая. Убеден е, че срещу бъдещия му приемник е извършен атентат и ще търси отговорните за да ги накаже. Може би ще му отнеме известно време, но ще ги открие. Възможно е това да е важен момент за политическата ситуация в страната ни. Ще последват жестоки чистки, които неминуемо ще доведат до дестабилизация и въвеждане на затегнати мерки целящи ограничаване на свободите и засилване на контрола над населението и армията. 
–Защо ни го казвате?
–Елмир, не ме карай да съжалявам задето те обучавах толкова усърдно на всичко, което знам и мога. Мислиш, че не знам какво се опитваш да направиш? Познавам те по-добре от самия теб. От деня, в който с Ирник влязохте в лабораторията ми стана ясно към какво се стремите. Нямам нищо против промени и революции стига да ме оставят да си върша работата. Аз съм обикновен учен в търсене на съвършенството. Вашето създаване и развитие ме приближават към него, но ако направите някоя глупост и заради вас се наложи аз да опирам пешкира, ще съжалявате горчиво задето сте ме подвели. Защото в кръга на заподозрените от Форел няма да попаднете вие или някой сополанко от компанията ви. Ще бъда аз, ще бъдат командващите  всички видове сили в армията, ще бъдат най-приближените до Ендел и Харлан.
–Ако толкова се страхувате, защо не се възползвате от привилегиите на потеклото си? 
–И аз мога да те попитам същото, сладурче. Защо никъде не фигурираш като "Ферум"?
–Сравнението ви е неуместно. Аз съм войник, а вие...
–Аз съм някой, който е избрал сам пътя, по който да върви. Изправих се срещу хилядолетни традиции в името на вярата си в човека. Изучих и изследвах всеки аспект от съществуването му, за да създам след това перфектния му подобрен вариант. Елмир, някога не бях на нивото на родителите ти защото те държаха първенството сред учените, но днес с чиста съвест мога да кажа че ги надминах и най-после мога да се нарека истински откривател. Моите открития са в състояние да променят света към по-добро и да върнат хиляди усмивки. За тази цел обаче е нужно да оцелея.
–Не ни казвате нищо, което да ни заинтригува както обещахте.
–Права си, Арлена. Не, махни това кафе!
Наложи се да ѝ избия от ръцете чашката с ободрителна течност, което ми спечели наистина гневен поглед от нейна страна. За щастие, не успя да ме връхлети. Амир и Елмир я задържаха.
–Моля за извинение, но все някой трябва да се грижи за теб щом самата ти не знаеш какво да правиш. В момента не го усещаш, но бебето ти възприема всичко приемано от теб като норма и когато се роди няма да можеш да го усмириш по никакъв начин. Нужно ти е спокойствие и здравословна храна.
–Да, бе! Сякаш има значение! Нали след като изпълня ролята си на инкубатор ще го вземат от мен и ще си го отгледат като опитно зайче? Това правите вие-учените, нали?
–Ние не сме безсърдечни зверове, Арлена. Съзнаваме, че малките човечета се нуждаят от родители, за да пораснат като пълноценни хора. Вярно е, че някои от омегите бяха отгледани в лаборатории, но то бе защото иначе нямаше да оцелеят. В ранното ви детство бяхте твърде уязвими към банални инфекции и за много от вас те станаха смъртоносни. Твърде ценни бяхте, за да се поддадем на сантиментите и да предадем най-слабите на родителите им. Затова ние-учените се превърнахме в такива. Лично аз съм и баща и майка на стотици надарени ваши връстници. Вие, разбира се, сте изключение от правилото по простата причина, че се оказахте съвършени. Няма да бъде преувеличено ако кажа, че една стъпка ви дели от това да се превърнете в истински земни бог и богиня. Омеги, които командват машини означава, че най-после ще победим Воргенас и ще завладеем богатствата и знанията им.
–Казахте, че има две причини за идването ви тук.
–Така е. Вилемира Краева, която е временно изпълняваща длъжността върховен главнокомандващ има различно виждане за нещата от Ендел и Харлан. Войнствената албиноска планира настъпление по всички фронтове вместо досегашната им отбрана. За да изпълни намеренията си се нуждае от всички омеги, с които разполагаме. Без значение дали са бременни, побъркани, дали се поддават на контрол или са напълно лишени от скрупули. Пълна мобилизация, която ти-Елмир ще оглавяваш. Как ти се струва?
–Не виждам какъв е проблемът. 
–Проблемът е в това, че единствено Либертия от всички бивши съюзници разполага със съвършено поколение "Омега". Опити с хора са се провеждали навсякъде, но само ние сме успели да стигнем толкова далеч. Спекулира се с твърдението, че успехът ни се дължи  на особената генетика на либертийците, даваща им способността да се адаптират към експериментите и да развиват полезни мутации. Ако тази теза се възприеме от всичките ни врагове, те ще започнат да гледат на населението ни като на безценна плячка и нищо друго няма да има значение за тях. Как мислите, какво е нужно да сторим за да се защитим от разиграването на подобен кошмарен сценарий?
Тримата се умълчаха. Замислиха се сериозно. Колкото и да не им се нравеше щяха да стигнат до отговора, който аз отдавна знаех.
–Първо ще се наложи да ни победят. Все някога ще стане ако продължим да сме сами срещу всички. Тогава ще ни принудят да им дадем каквото искат в замяна на мир. После ще започнат да се бият помежду си кой да получи повече от незаменимия човешки ресурс. Междусъюзническата война няма да доведе до нищо друго, освен Апокалипсис. Те ще се самоунищожат, завличайки и нас в бездната.
–Да. Така е. Вие-поколение "Омега" ще донесете края на света ни какъвто го познавахме досега. 
–Какво е тогава е спасението ни, ако въобще има такова?
–Ти ми кажи, млади ми графе. 
–Трябва да станем неуязвими за тях. Всички либертийци трябва да станат непобедими. Така ще сразим нападателите си и ще спасим бъдещето си.
–Но ако ние сме неуязвими, то не значи ли това че те биха могли да загинат от собствените си оръжия?
–Разсъжденията ти са правилни, Арлена. 
–Значи...
–Краят на света, какъвто го познаваме. Край за всички, освен за нас.
Трудно бе да се повярва в нещо подобно. Да осъзнаеш, че за да оцелееш е необходимо да унищожиш всичкия останал живот. Но ако алтернативата е ти да бъдеш жертвата изборът се прави някак доста по-лесно.
–Ясно. Ние срещу всички. До край. 
–Елмир, нали не смяташ да се отказваш от мечтите си? Ами революцията? Свободата? Прекратяването на експериментите с хора?
–Арлена, понякога не можем да изберем между добро и зло. Налага се да изберем по-малката от две злини. Което ми напомня-защо след като пристигнахте така внезапно се насочихте към тунелите и то с два пистолета в ръце?
–Това ли? Просто детски играчки. Едната е пълна с единственото което прави омегите узвими, а другата превръща обикновените хора в мутанти. Какво? Изненадани ли сте, че има подобно нещо? Казах ви, че направих откритие способно да промени света. То е гаранцията ни за победа. 
–На всяка цена, така ли?
–На всяка цена, Амир. Ако Либертия, превърнала се в народ от омеги не успее да подчини света следва самата тя да бъде унищожена. Или ние или те.
Мълчание. Отново. Ясно ми беше, че колкото и да обмисляха други варианти за справяне със заплахата винаги щяха да стигат до най-радикалния, просто защото бяхме притиснати  от всички страни.
Принудата винаги води до изява на насилие и колкото по-силна е тя, толкова и даденият отпор е по-мощен. Във време на нескончаеми конфликти най-голямото предимство е да си напълно лишен от емоции за да няма никакъв шанс врагът да се възползва от някоя твоя слабост. Младежите срещу мен тепърва щяха да се осъзнаят основните принципи на воденето на печеливша война, а именно: Бъди подготвен за най-лошия възможен изход. Колкото повече си готов да пожертваш, толкова повече ще спечелиш, защото онова, което не си изгубил също е твоя печалба. 
–Имаме още няколко часа преди изгрева. Ще отида да си почина. А вие... Гледайте да не изчезвате повече така.
–Ще изпробвате ли изобретението си върху някого тук?
–Засега планирам единствено смъртно ранените да ми бъдат тестови обекти, но когато се уверя в ефекта на разтвора, ще се погрижа да започне масово прилагане.
–Това нарушава всички принципи на цивилизованото общество! Нямате право!
–Най-важното е правото на живот, Амир. Ако те лишат от него, каквото ще се случи ако не измислим по-добро решение, всички останали права губят значението си. Става въпрос за оцеляването ни.
–Не и на всяка цена.
–Моля? Арленащ
–Казвам, че не бива оцеляването на едни да стои над това на други, доктор Холендер. 
–Ако вярваш в това не е трябвало да се записваш в армията. Доколкото ми е известно си на първо място по убийства на химери. Противоречиш си.
–Разбрахме, докторе. С ваше позволение, тримата ще поостанем още малко тук за да обсъдим подробностите. Предполагам, че на сутринта заедно ще отпътуваме към Централата?
–Това е намерението ми, да. Нужно е всички омеги да преминат инструктажа на Краева.
–Тогава до утре! Ще се видим на летището.
Пожелахме си "Лека нощ!" и ги оставих. Все още не ми вярваха. Някак твърде крайно и ужасяващо изглежда предначертаното от мен. На моменти  ми се ще да има друг изход. Но колкото и да се замислям, в крайна сметка винаги стигам до този извод: Или ние или те. 
Отдавна се убедих, че обикновените разговори нямат властта да променят категорични решения и да превъзпитават хората. Елмир ми каза каквото исках да чуя, но съвсем не смята да се отклонява от пътя си. Затова е необходимо да се убеди сам в истинността на заключенията ми. 
Обратът щеше да настъпи по-скоро отколкото очаквахме. Повратната точка беше близо. Понякога е нужна само искра, за да разпали стихиен пожар. А понякога е нужно да се претърпи тежко поражение, за да се поеме по истинския път на победата...