Чу се леко пръщене по високоговорителите, след което гласът на диспечерката бодро съобщи, че "бързият влак за София ще замине от първи челен коловоз, западна част на гарата".
Бездомникът, който се беше сгушил в далечния край на празната студена чакалня, точно до кафемашината, се размърда. Отвори очи и погледна с безразличие наоколо. Провери нещо в найлоновата торбичка, която стоеше наблизо. Намести под себе си кашона, който беше постлал върху пода, придърпа стария си мръсен юрган и отново се зави презглава.
Пречупвайки се през мръсния прозорец, лъчите на ниското мартенско слънце падаха върху сергията за вестници и списания. От нея вече надничаха гордо заглавия, от които човек можеше да настръхне от страх и срам или поне да помисли за самоубийство. Продавачът - човек на преклонна възраст с плешиво теме и посивели остатъци от коса в подножието му, потропваше с крака, за да се стопли, и от време на време наместваше на челото си широката плетена лента. Напомняше на някогашно хипи, което бе ...