Тя се изправи от земята и се опита да изтупа прахта от дрехите си. Прашинките останаха полепнали по тъканта, сякаш бяха шарки от десена. Улицата й се виждаше някак притихнала. Въпреки че наоколо се щураше адски много народ и повечето от хората викаха разни неща...
Небето беше станало някак сивкаво.
Тя бръкна в джоба на якето си и извади пакет цигари. Потършува доста време за огънче, после налапа един фас и го запали. Гореше със синкав пламък. Пушекът, който излезе от устата ù, нямаше никакъв вкус.
- Мамка му!
Падналото скеле беше запречило пътя на колите. Едно дете цивреше шумно в прегръдките на майка си.
- Дайте път, аз съм лекар! - извика един мъж, който се блъскаше сред тълпата. Тя го изгледа с безразличие, когато той коленичи до тялото в краката ù. Мъжът разтвори прашната яка, за да потърси пулс, след което енергично се зае със сърдечен масаж и изкуствено дишане.
- Май се бъхтиш излишно... - измърмори тя. После хвърли безполезната цигара, която изчезна във въздуха.
Тълпата беше зап ...