Той е бил лошо момче, едно от най-буйните, раждали се някога. С годините обаче нравът му не се променя. Той среща млада и красива жена, с която се влюбват. И двамата са в разцвета на силите си, раждат им се две деца. Всички тези нови събития също не успяват да го променят, дори нещата стават по-лоши. Най-накрая той ù показва истинската си същност, която е плашеща, отблъскваща, но тя остава с него. Дали заради болното си дете, или защото наистина го обича, не мога да кажа. Факт е, че тя е с него и до ден днешен.
Какви ли не ужасни неща е преживявала заради него, колко самотни нощи е имала. Единствената ù подкрепа са били децата. Да, тя е знаела за хилядите му изневери, но не от някой друг, а от самия него. Той обаче не се срамува от тях, гордее се, разказва със захлас за миналите дни. Посягал ù е не един път, причинявал ù е какви ли не неща, но това не ги разделя. Тя е била даденост за него, просто майката на неговите деца. Не е оценявал какво има до себе си, не е виждал колко много го ...