Иван отвори вратата на малката стаичка, усмихна се и каза:
- Майко, тук съм, няма страшно!
Възрастната жена лежеше на леглото и обърна главата си към своя син. Кимна, не се усмихна, не каза нищо. Иван наведе очи към дървения под. Отиде до масата, взе един стол и седна до леглото.
- Как си мамо? - попита той. - как си, боли ли те?
Старицата леко повдигна глава и каза:
- Донеси ми вода, Ваньо, жадна съм.
Иван бързо скочи от стола, извади от шкафа голяма стъклена кана, напълни я с вода. Бръкна в едно от чекмеджетата и избра малка покривчица. Бяла, плетена на една кука. Постави я върху каната и я занесе до леглото на възрастната жена. Тя се усмихна. Спомни си, как като бяха малки децата, ги учеше на обноски и на любов към красивото. Сервираше им в изискани съдове, поднасяше храната така, че апетитът идваше от само себе си.
Майката отпи от водата. Синът й взе чашата и я остави на шкафчето. Той седна отново до леглото и гледаше към жената, очаквайки отговор на вече зададен въпрос.
- Не съм д ...