Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
20.09.2008 г., 7:47 ч.

Силна жена 

  Проза » Разкази
2718 0 11
7 мин за четене
 Мъжете не обичат силните и независими жени. В това съм се убедила от собствен опит. При честите ни семейни скандали бившият ми все казваше: "Ти, с твоята голяма уста!..." Ха, че нали за това ми е дадена, а не само да прежИвям с нея! Не дай Боже, да изразя мнение, различно от неговото! Той беше винаги прав, естествено, тъй като е мъж. Та затова, след като се мъчихме две-три години и не успяхме да влезем в един коловоз, взе че ми писна и му теглих шута. Може би нямаше да имам смелост да го направя, но след забележките последваха и шамари... Изкарах един приличен период на траур в оплакване на проваления си брак и неизбежните въпроси от рода на "Къде сгреших?" и "Защо точно на мен се падна такъв късмет?", и се заоглеждах за приказния принц. Оня, влюбения Ромео, романтичния и нежен мъжкар и Голямата Любов с главно "Л", която трябваше да ме връхлети изневиделица и да ме тресне като с парен чук по главата. Думичката "развод", обаче, като че ли оказваше някакво магическо въздействие върху мъжете. За тях "разведена" явно означаваше "лесна плячка". Дали си мислеха, че съм дотолкова зажадняла за секс, че ще бъда готова веднага да скоча в леглото на всеки срещнат, не знам, но колеги, които доскоро ме подминаваха като крайпътна табела, започнаха да ме оглеждат преценяващо. Преди няколко дни, например, колегата Стаматов, който преди ме гледаше като празно място, ме спря в коридора след края на обедната почивка:
               - Колежке Андреева, как е, върви ли работата? - гласът му беше мазен като буца масло.
               - Благодаря, всичко е наред - отстъпих назад, ударена в носа от миризмата на противния му афтършейв.
               - Аз... хм... такова... имам билети за театър за утре вечер.
               - Чудесно, приятно гледане! - дори от учтивост не се поинтересувах коя е постановката. Усетих накъде бие. Понечих да продължа, но той се изпречи пред мен, масивен като Хималаите.
                - Аз... такова... исках да ви поканя, пък ако искате и на кино можем... или на разходка...
                - Благодаря, колега, но по-добре поканете жена си. Сигурно има нужда от почивка и развлечения.
                - Ама тя е на гости на майка си в Тутракан.
                - Нищо, като се върне. Пък може и да забрави да го направи... - при последните думи ловко заобиколих огромното туловище и оставих господина със зяпнали уста.
            Миналата седмица пък, след работа, пред службата ме очакваше плейбоят на фирмата - Къци Василев. С прилично богати мама и тате, завършил криво-ляво университета с протекции и подкупи с Добър 3,80, Къци се имаше за голям сваляч. Маркови дрешки, гелосана руса коса... Е, поне парфюмът му ухаеше приятно, не като на Стаматов...
                  - Мери, скъпа, какъв тежък ден!... - в първия случай, когато през деня минах край бюрото му, той си пилеше ноктите, а във втория отчаяно се потеше над кръстословица с четирибуквени думи. - Какво ще кажеш да пийнем по едно, а? Така де, да освободим напрежението!
                   - Не, благодаря!
                   - Хайде, скъпа, ще бъде много приятно!
                   - Отивам си! Моят ден наистина беше тежък.
                   - Миличка, ти просто не знаеш какво изпускаш!
               Реших да бъда пряма:
                   - Виж какво, Къци, не си падам по мимолетни флиртове. Нито по хлапаци с жълто около устата.
               Един по един, почти всички колеги и познати си опитаха късмета. След като не ги огря, повечето се отказаха, но постепенно ми излезе име на коравосърдечна кучка. Някои, от яд,че не им се е отворил парашута, ме топяха пред шефа за щяло и нещяло. А шефът - и той мъж. Въпреки, че ме ценеше като професионалист, понякога се хващаше на въдиците на зложелателите и съответно аз си отнасях мъмренето. Е, с времето имах някои опити за срещи къде случайни, къде уредени от приятелки, които обаче приключваха набързо и безславно.
               С Иван се скарахме кой да плати сметката в ресторанта още на първата среща. В края на краищата, не исках да мисли, че съм му задължена и че струвам колкото порция филе жулиен и чаша вино. Но той взе, че се обиди.
               Павел зарязах след като на три поредни срещи дойде пиян. И без това с него не можех да обсъждам друго, освен разликата във вкусовите качества на ирландското и шотландското уиски. Твърде безинтересна тема, според мен...
               Валери беше нечистоплътен - под неизрязаните му нокти имаше чернилка и миришеше ужасно. Едва издържах чаша кафе и под предлог, че ме боли глава, се оттеглих с бясна скорост. Повече не се срещнах с него.
               Ангел пък говореше само за колата си. Колко струва, каква страхотна тапицерия и купил, какви разкошни нови гуми, колко е мощна и т.н. Вероятно, ако можеше, би си легнал с нея.
               Стефан мислеше и говореше само за секс. При вида на някой по-голям бюст очите му ставаха на домати.
                     - Моя ли е вината? - попитах един ден приятелката си Жасмина. - Защо привличам като магнит всички боклуци в радиус от петдесет километра? Късметът ми ли е такъв скапан, или на мен ми има нещо? Къде останаха свестните мъже? Има ли изобщо такива още?
                     - Скъпа, не знаеш ли, че всички свестни мъже са или женени, или гейове? Но, сериозно, мисля, че грешката ти е в това, че си прекалено откровена. Не цепиш басма никому. А мъжете обичат да им казват колко са велики и се боят от умните жени като дявол от тамян. Като се вземе предвид и това, че печелиш повече пари от една голяма част от тях... Умна, красива и материално осигурена... Опасна комбинация. Мъжете обичат да ги гледаме в очите, да ги ласкаем и да ги караме да се чувстват несравними и незаменими.
                       - Но ти не...
                       - Аз, скъпа, командвам моичкия както си искам. Взимам два пъти по-голяма заплата от него, но и бачкам два пъти повече. Така че или ще ме слуша, или ако иска жена-домакиня, да си стяга задника и да работи здраво.
             За съжаление, след месец съпругът на Жеси я изостави. Избяга с някаква двадесетгодишна хлапачка и пет хиляди лева от общите им спестявания. Тя обаче не страда дълго. Отдавна беше разбрала, че този мъж не го заслужава. Предвидливо беше заделяла част от заплатата си във фонд "И аз съм жена", а и остана да се шири сама в семейния апартамент. Скоро си намери приятел и изглеждаше напълно доволна от живота. А аз реших да приложа съветите и на практика. Вчера, например, попаднах в задръстване и закъснях за работа. Само пет минути, но за зла участ, точно на входа бях засечена от шефа.
                          - Колежке... - изгледа ме многозначително.
                          - Господин Пенев, съжалявам, но снощи до среднощ съм работила върху новия ни проект. - в действителност снощи заспах пред телевизора. - Имам някои предложения, на които вие, като по-опитен, бихте могли да хвърлите един поглед. Човек с вашето положение и мъдрост, би ми дал много ценни съвети.
                          - О, колежке... - устните му се разтеглиха в усмивка. - Заповядайте след половин час в кабинета ми, имам малко свободно време, ще се опитам да ви бъда полезен. Радвам се, че имаме толкова отдадена на работата служителка.
               В коридора едва не се сблъсках с Къци. Окрилена от успеха си, го подминах като товарен влак малка гара, но на минаване не се сдържах да подхвърля "Готино костюмче!", а младокът се ухили щастливо.
               До края на деня направих комплименти на всичките си колеги. Кой похвалих за ума му, кой за облеклото, кой за съобразителност или интелект. Виждах как се разтапят като бучки захар във вода, а аз започнах да се мразя. И какво излиза - че мъжете предпочитат да им се подмазваме и да бъдем лецемерни, вместо да им казваме истината в очите. Създали с си една представа за себе си, с която не искат да се разделят за нищо на света.
               Прибрах се у дома като изцедена. Пфу, гадна работа било това лизането на подметки. Чак ми се доповдига по едно време. Започнах да се подозирам в неискреност дори спрямо хората, които уважавах и ценях. И реших, че това не е за мен. По-добре да си остана сама цял живот и на най-ниското стъпало в кариерата, отколкото да се превърна в нещо, което не съм и не искам да бъда. Накрая сигурно сама себе си ще намразя.
               Та, продължаваме да се виждаме с Джеси от време на време. Пием кафе и обсъждаме мъжете. Плюем ги и мечтаем за тях. На колегите в службата не спестявам нищо - вече са свикнали с острия ми език. Аз все още чакам приказния принц - романтичния и нежен мъжкар. От вчера имам нов съсед - мярнах го отдалеч. Поне в тяло изглеждаше страхотно. Знае ли човек... може пък той да е Мъжът... подходящ за силна жена като мен. А ако не - ще продължавам да го търся.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Омайно разказваш!!!
  • Чудесен разказ.
    Много показателен за това,
    как играещата силна жена
    е всъщност до болка слаба.
    Силата няма нужда от този театър,
    тя се забелязва и без усилие...
    Лирическата тук явно прикрива комплекси...
  • Няма да се разливам. Орлин е дяволски прав - в този сайт май коментираме много повече личните драми на авторите, вместо да си отваряме очите е ли това литература или напротив... иначе разказът на Нели е много забавен, на няколко места чак се изблещих... горчиви житейски истини, поздравявам те, Нели!
  • Опааа, най-после и един мъж да се включи в дебатите. Очаквах вълна от сърдити мъже, които да казват "Ние не сме такива", но явно мъжете или не четат проза или не четат мен. Орлин, благодаря за коментара, приех го като комплимент. Да, знам, че има изтъркани и постни фрази, но донякъде такова е и битието на героинята. В действителност това е първият ми разказ, писан е преди повече от две години. Но защо почти всички решихте, че разказвам своята лична история? Предният ми публикуван разказ започва с думите "Аз съм циганка!",значи ли това, че наистина съм такава? Просто смятам, че в първо лице разказът звучи по-достоверно. Както Ина правилно отбеляза, с този разказ изразявам позиция и това даже не е изцяло моята позиция, а на героинята ми. И забележете, тя търси не съвършения мъж, а подходящия. Има голяма разлика, нали?
  • Странно: всички коментират житейската история на авторката, а не разказа. Това нали беше сайтът за лично творчество, а не за лични драми?!?
    Според мен разказът е хубав. Чете се леко. Няма богат език, има изтъркани фрази, няма изненадващи обрати в историята и това са сериозни недостатъци, но е жив - като тия хора, които и най-обикновената история могат да ти разкажат занимателно. Веднага биха го публикували в доста издания. Авторката има талант на журналист, на белетрист, на разказвач.
    Колкото до личния проблем на авторката, все пак ако е наистина красива, богата и очевидно неглупава, да приеме нещата и да не се оплаква.
  • Аплодисменти за разказа, Нели!!! Мнооого точно си "напипала" проблема!!! Поздрави!

    По въпроса за има ли ги или ги няма..., аз от моята 50-годишна камбанария ще си замълча .

    А RalitsaAleksandrova (Ралица Александрова) ще помоля да предаде много поздрави на благоверния си съпруг от мен! Твърде елементарен и клиширан опит за тълкуване на самотниците, да не говорим колко неверен. Първо, самотните хора по принцип доста странят от шумотевицата и натрапването, най-често са интроверти, затворени в собствения си свят, в когото не допускат някого току-така. Второ, да си сам и да си самотен са две съвсем различни неща. Едното е избор, другото - състояние. И това другото, самотата, може да ти се случи и с един болюк близки хора около теб, а да не ти се случва дори и да си съвсем сам. Въпрос на достатъчност и самодостатъчност! И, Ралица, не знам каква слабост виждаш в силата на някого да устоява себе си и да не се държи като дресирано мишле, единствено в името на това да не е сам? Още повече, че самотата ще му е в кърпа вързана, ако се "хързулне" по тази плоскост. Виж за това, че любовта изисква жертви, да изисква, но ако ще се налага така да си изгладя характера, та чак да си изправя гънките на мозъка, не, благодаря! А никой не търси идеалния (трудно би го изтърпял), търси поносимия...
  • Моята героиня е съвсем различна от мен, въпреки че някои от случките съм ги изпитала лично или съм била свидетел. Според мен това, че си сам не означава, че си самотен. Всичко е въпрос на личен избор. Но че голяма част от мъжете не желаят да си имат работа с независими жени е факт. Българският мъж си пада малко ориенталец, за съжаление. И докато на мъжете повечето неща им се поднасят на тепсия, то жените се борят за всяко свое право. Колко жени са по-ниско заплатени от мъжете, въпреки че вършат дори по-добра работа. Ами квотите в гимназиите или университетите? Голяма част от момчетата влизат с тройки, само защото са момчета. Зная, има и свестни мъже, но май все по-рядко се срещат. И, Ралица, нито съм сама, нито съм самотна, но съм изпитала и двете положения в даден момент от живота си. Да, и аз се смятам за силна жена като моята героиня, но характерът ми е доста различен от нейния.
  • О,НЕЛИ , и на мен много ми хареса твоята позиция , но съм съгласна и с Иванова (Ина )-рядко се намират такива мъже , но...ги има все пак! Поздрав!
  • По въпроса за самотните мъже и жени, моя съпруг казва нещо много вярно: Когато човек живее в самота рано или късно започва да губи представа за реалността. Когато си с някой той ти показва недостатъците ти и това може да ти даде възможност да се усъвършенстваш и разгърнеш способностите си, да изгладиш характера си. Според него най-тежка е компанията на самотните, защото най-често те натрапват в разговорите с околните, положението си и търсят оправдание за него. И макар да споменаваш силата като причина за всичките ти решения и случки в живота ти, зад тази маска виждам единствено слабост. Да - любовта изисква жертви и част от тях се състоят в това да приемаш хората такива, каквито са. Ако тръгваш с нагласата, че всички са лоши, а ти си добра, никой няма да разкрие положителните си качества пред теб и ти ще продължиш да живееш в заблуда. Дори да срещнеш идеалния мъж, най – вероятно той ще те подмине, защото ще се страхува да не го нараниш, а аз от опит знам че идеални мъже няма!!!

  • Поздрави!И за разказа,и за позицията!
  • Е, нееееее!
    По-голям кеф от подобно четиво скоро не бях изпитвала!!!
    И те поздравявам най-сърдечно, Нелсън!
    Давай в същия дух!
Предложения
: ??:??