Винаги съм смятал, че Господ нарочно ме е направил грозен само и единствено за да не си губя времето на живота с разни празноглави красавици. Вместо с тях днес си губех времето в лежане и плавно преминавах от вечерния към следобедния сън. Отворих си очите с мисълта че я видях в съня си. Синтия.
На корема ми лежеше разгърната някаква книга на Кърт Вонегът. Ако не бях археолог, а писател сто на сто щях да пиша по-добре от него. Обичах литература, която те шамаросва и ти разбутва охолното съзнание, а не те приспива. Всъщност от някои книги с особено големи вибрации и идеи, човек се изморява много и бързо заспива. Погледнах часовника. Беше един часа.
Ако можеше да ме види майка ми, щеще със сигурност да се отрече от мен, и да ме отлъчи от нейната църква. Ако ходеше на такава. Тя все ми повтаряше навремето колко съм готин, надявайки се да ми създаде някакво самочувствие ( имах нужда от такова) след приказките на съучениците ми, че звярът от " Красавицата и Звярът" бил по-красив от мен, и ис ...