Феликс пришпорил коня си и навлязъл в гората. От далеч се просмуквала мелодията на водопадите. Той яздел бавно срещу течението на реката. Гъстата растителност обграждала наоколо и скривала слънцето. Под сенките на големите дървета Феликс се чувствал добре. Мислел си за предстоящата му среща с хората от близкото селище. Не бил идвал по тези места. Когато навлязъл в гората, му се сторило доста примамливо. Затова позабавил темпото и се унесъл в мисли. Погледът му блуждаел безцелно. Доста дни пътувал и скоро щял да пристигне до мястото, за което бил тръгнал. Имал намерение да закупи изгоден парцел земя и да се установи да живее в тази живописна местност. Носели се слухове, че района е много перспективен. Искал да направи своя ферма за отглеждане на коне. Така както си мечтаел се загледал в игривата вода. По нея се носели безчет сини орхидеи.
- Охо-о, колко орхидеи!? – зачудил се той. – Как ли са попаднали във водата. Дали някои не ги е хвърлил нарочно. Неразумно е да ги оставя. – помислил ...