Събудих се от иззвъняването на телефона. Беше непознат номер.
-Здрасти Вас, Ави е, изгубих си телефона, затова ти звъня от този на един приятел. Събудих ли те?
-Да, но не се притеснявай. Не сме се чували от сто години.
-Така е ! Нямам търпение да се видим.
Усетих напрежение в гласа й. Навярно не й е удобно да иска услуги точно от мен.
-Какво става, Ави?
-Аз съм в селото до морето, в което бяхме последния път. Помниш ли?
-Да, помня го. Как бих могъл да забравя. Преобърна целия ми живот. Как беше? Остър Камък?
-Да! Много се радвам, че не си забравил.- Имаше тъга в гласа й.
-Имам желязна памет.
-Вас...
-Да, Ави? ...