18.02.2016 г., 21:51 ч.

Скрита топка 

  Проза » Разкази, Хумористична
886 0 1
4 мин за четене
СКРИТА ТОПКА Банкерът бе финансирал толкова много неща, че вече нито им помнеше имената, нито свойствата. В редките случаи, когато умът му проблесваше иззад стъклото на вечно мазната кристална чаша, пълна догоре с уиски или нещо подобно, в тези внезапни случаи, когато той леко изтрезняваше, за да отиде до тоалетната сам, в кратките мигове на ведрост, нахлуваща през опиканите му панталони, закупени от най-скъпите магазини в Лондон, тогава изведнъж в него заприиждаха без ред, блъскайки се, един през друг... Партия, която открадна сума ти пари без да направи нищо, дори не умееше да лъже. Партийци, политици, които крадяха в името на кражбата, забравили род и родина, защото само който не краде има такива неща като род и родина, нали иначе и тях ще окраде. Обикновени предприемачи, предприели път до банката, за да вземат кредит, който нямат никаква представа как ще връщат. По-обикновени търгаши, за които кредитът е нещо, което служи да се купи нещо, после то да се продаде и да се вземе друго. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??