Скъпият Мелвил

- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятели на театър. Съпругата му искрено се беше забавлявала на постановката. На връщане размаха чадъра си насред улицата и заподскача като дете в снежните локви.
- Тъжно е - казваха хората. 
- Толкова красива и млада, а болна - шепнеха тихо минувачите.
Рут Колинс беше същински ангел за всички, които я познаваха. Беше се омъжила за малко по-възрастният от нея кап. Мелвил Колинс леко ненадейно. Бяха се срещнали съвсем случайно на едно пътуване с кораб през 1960-та година. Младата жена беше на почивка с една своя приятелка, а капитана с няколко свои другари, които всячески се опитваха да му намерят съпруга, но все без успех. Когато изведнъж съвсем ненадейно погледите и на двамата се срещнаха. Внезапно появилият се вятър духна бялата широкопола шапка от главата й и тя излетя през палубата. Без да му мисли капитана се втурна за шапката. Беше отличен плувец и веднага я улови в ръцете си. Всички на кораба ахнаха и взеха да пляскат с ръце. Изчервената млада жена прие шапката от измокрилият се до кости симпатичен джентълмен и му благодари. 
- Мисля че шапката не става за нищо. 
- Няма значение и без това не ми беше от любимите - отвърна му.
Двамата се засмяха. Отличен повод за запознанство - една мокра шапка.
Попита я кой я придружава и тя се обърна към приятелката си, която през цялото това време беше стояла до тях, но не я бяха забелязали. Тя ги гледаше и двамата изключително насмешливо. Не се сдържа и се разсмя с цяло гърло. Преметнала лилавият си чадър през лакътя, тя свали леко шапката си срещу джентълмена, подсвирна и се врътна на пети към каютата си. Двамата се загледаха след нея. Другарите на капитана се приближиха и той ги повика при тях. Запознаха се едни с други. Двама проявиха съжаление за приятелката на младата госпожица, която си тръгнала толкова рано.
- Не унивайте! - им каза Рут.
- Все ще я накарам да си покаже носа от каютата. Обещавам. 
Мъжете се зарадваха и си тръгнаха.
- Не ги обнадеждавайте. Може да разочароват приятелката ви.
- Няма страшно. По-вероятно ще е тя да ги разочарова - каза това и се засмя.
- Усмивката Ви е прекрасна - рече й той и я погледна.
Тя се изчерви и понечи да прикрие с ръка устата си, но не успя, тъй като мъжът побърза да я улови в своята. Тя го изгледа учудено, но не дръпна ръката си. Погледът му се простираше насред водата далеч, много далеч. Загледа се, където и той. Постояха така минута-две, след което пусна ръката й, усмихна й се благо и се запъти към своята каюта. Тя остана загледана след отдалечаващата му се фигура. Изпита някакво странно, приятно чувство от допира си с него. Тънката й ефирна ръкавица запази усещането от ръката му. Искаше й се пак да си поприказва с него. Пак да я докосне.

''Мелвил''...

***
Слънцето печеше жарко Рут разпери кремавият си слънчобран и излезе да се разходи по палубата. Приятелката й се беше запиляла в казиното да залага и обира богатите господа. Разсипа дори приятелите на капитана. Те му се оплакваха оживено, а той не ги слушаше. Гледаше красивата млада жена, която стоеше сама по средата на кораба. Не усети кога бе дошъл при нея. Сепна се от мислите си, когато той заговори.
- Казахте, че сте на почивка, но не изглеждате щастлива. По-скоро сте тъжна. Безкрайно тъжна.
Изрече думите със спокоен, равен глас. 
Рут се обърна към него и се взря в топлите му кафяви очи. Отвори уста да каже нещо, но не можа. Сгъна чадъра и се отдръпна от парапета. Той проследи с поглед красивата й фигура и почувства още по-силно тъгата, която идваше от нея. Не можеше да я остави сама. Не и така, не и сега. Настигна я и я хвана за ръката. Чадърът падна. 
- Рут, не знам какво Ви измъчва толкова много и заради кого тъжите толкова, но..
- Пуснете ме. Моля ви.. - извърна главата си настрани и малката й филцова шапка затрепери от лекият ветрец, който подухна. 
- Недейте, моля ви - изгледа го уверено и се отскубна от ръката му.
Тялото й се заклатушка по палубата и аха да залитне и падне на земята.
Точно навреме я хвана, когато залитна настрани. Стоеше с глава върху гърдите му. Бързото биене на сърцето му я стресна. Вдигна главата си и го видя, да я гледа с нежност. Обхвана с двете си ръце главата й и каза:
- Оженете се за мен, скъпа. Обичам ви. А и струва ми се и вие изпитвате същите чувства. 
Рут се разплака и с леко кимване на главата си прие предложението му. Той я прегърна и тя намери своя дълго чакан пристан в обятията му. Изпрати я до стаята й като постоя известно време отвън. До ушите му долетяха радостни гласове и смях. Усмихна се и се прибра в каютата си.

***
Ожениха се още на кораба и се върнаха в Лондон като съпруг и съпруга. Г-н и г-жа Колинс. Родителите на младата булка бяха безкрайно щастливи. Най-после товара бе свален от гърбовете им. Младото им момиче, което отдавна беше за женене, най-после успя да сбъдне тяхната мечта. Приятелката на Рут си беше харесала един от приятелите на Мелвил. Държеше го плътно под ръка, до себе си и не го пускаше. И как няма, след като имаше сумати пари за похарчване! Хич не я и смущаваше възрастта му, нито дебелият черен мустак, който обичаше да опипва час по час. Само го посръгваше с лакът от време на време. Бяха такава карикатура. Рут им се смееше. Беше толкова щастлива. Капитана гледаше своята съпруга и беше безкрайно щастлив. Отведе я в дома си и я остави да го обзаведе, както на нея й харесва. Сключиха и църковен брак. Запази букета си. Натопи го във ваза в спалнята им и седна да го съзерцава с обожание. Съпругът й отдаде това на щастието, но замечтаният й поглед му се стори леко странен. Махна мислено с ръка и продължи с делата си. Минаха шест месеца от сватбата и промяната в настроенията на Рут ставаха все по-очебийни. На моменти беше доста превъзбудена. Поръчваше коктейл, след коктейл и се смееше силно. Друг път стоеше свита на сивото кресло в спалнята и се взираше с невиждащи очи към спуснатите завеси на прозореца. Съпругът й силно се беше разтревожил за нея и затова реши да се консултира с лекар. Посети личният й лекар и той разказа всичко, както е. Родителите й бързали да я омъжат, за да се отърват от тези нейни настроения. 
- Намери си мъж, който да те стегне! - й били казали веднъж.
Това му каза една вечер, когато беше дошла ''на себе си''. 
- Виждаш ли, Мелвил, защо исках да избягам от теб, а също и да сложа край на живота си. Щях да го направя, там. На това пътуване. На моето последно пътуване..
Не издържа и зарови лице в дланите си, разтърсвана от плач.
Съпругът й сложи ръката си върху гърба й. Стисна я силно и я притегли в обятията си. Тя положи глава на рамото му и спря да плаче. 
- Любовта ми ще те излекува - каза й той. А, ако и това не подейства..
-.. ще ме оставиш, нали? 
- В никакъв случай! Скъпа Рут, никога! 
Взе я цялата върху скута си и започна да я засипва с целувки.
- Милата ми, скъпата ми, Рут! - не спираше да я целува.
Една сълза се търколи от лицето му и капна върху устните й.
Тя допря лицето му и го целуна. 

***
Мелвил Колинс обичаше безкрайно много своята съпруга. Каквото и да правеше, той не спираше да я обича, желае и закриля. Хората се чудеха как така беше възможно да съществува такъв съпруг. Те нямаше как да разберат за тайните на природата. Колко необятна беше всъщност. Любовта. 

Kami Choi Ilieva (Камелия Илиева)

П.С: Разказът е част от 57-те специално подбрани творби в третата ми книга ''Събирачът на истории'', която е пусната тук в продажба.