Горещият августовски ден напредваше бавно към своя край. Виктор реши да се разходи след уморителния работен ден и се отправи към Двореца на културата. Преди залеза лъчите на лятното слънце се пречупваха красиво във водните струи на подскачащите фонтани. Наближи входа на подлеза и там вниманието му привлече жена, облечена в черни дрехи, седнала на каменните стъпала. До нея имаше картонена кутия от обувки, в която проблясваха няколко дребни монети. Лицето й имаше благородно и тъжно изражение, а очите й гледаха замечтано някъде много надалече.
Нещо вътре в него го накара да спре и да я погледне. В главата му се роди мисълта да почерпи тази просеща жена със сладолед. Решението беше мигновено и след няколко минути се приближи и седна до нея с две чашки сладолед в ръцете.
- Заповядайте! Да изядем по един сладолед в този горещ ден. Какво ви е довело тук?
Жената се усмихна и пое чашката с видимо удоволствие:
- Никой досега не е сядал до мен. От три години не съм яла сладолед!
- Вие ми приличат ...