Напоследък Григор прекарваше по цели дни в тихото си ателие на тавана. Работеше дълго, а атмосферата го успокояваше. На тезгяха край вратата имаше цяла армия от бурканчета и шишенца с бои. Срещу тях беше слънчевата стена с прозорците. А някъде наоколо мъжът поставяше статива си и рисуваше, вглъбен ту в платното, ту в мисли за собственото си бъдеще.
Иначе истинската работа на Григор беше друга. В един цех, на няколко пресечки от дома му, където постепенно се беше издигнал до отговорник за качеството. Ако родителите му бяха живи, щяха да се гордеят с него. Много хора в цеха с удоволствие щяха да сменят мястото си с Григор. Но самият той беше изгубил интерес. А когато си взе отпуската в началото на лятото, вместо да отиде на почивка, предпочете да остане в ателието си.
Григор беше успял да продаде няколко картини напоследък на добри цени. Имаше и магазинче за бои в центъра, откъдето също припечелваше по нещо. Но ако работата в ателието продължаваше да върви така, скоро щеше да се препитав ...