azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
23.07.2011 г., 20:00 ч.

След Илинденско... 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1804 0 56
1 мин за четене

Разляло  се бе небето като подница по жаравата от звезди. Луната, сякаш нахапана прегоряла пита, канеше гладните. По нея лепнеше солта от морето, кротко като мъртвец. Преобърнато. Паякът, предачът на сънища, наплиташе бели нишки по тревите. Под тях земята се пропукваше от сушина, сякаш змей бе изпил млякото от гръдта ù. Петльова  кръв  багреше  белите кърпи на общите трапези. Смееха се жените,  а сърце до сърце, полуголи мъжете,  потропваха своето човешко хоро. В очакване за обхождане на къщите, бели  секири и сопи  просветваха в  каруците.  С тях мъжете викаха дъжда, чистеха  земята от змейов огън...  Като платно от  суеверия, старата вяра  завиваше  душата.

Само Въльо, рибарят, стоеше настрана. Взираше се   в светлите очи на малката Богородичка, която изпадна от корема на  една от рибите, при последния улов. Взирането в светлото опива,  разтваря самотността и съмненията до избистряне...

- Въльо, бре – подвикна една от жените - Ще гоним змея, че да завали. Идваш ли?

- Ида, ида, само  да се измия... – обеща  рибарят  и заслиза   към морето.

Бяла вълна  го погъделичка   по коленете над навитите му крачоли. С разпуснати коси го  прегърна като момиче. Дъхът  му  затропа  по затръшната порта  на битието. И с разперени ръце, същински разпнат Христос, мина по преобърната вода. Развяха се ръкавите  му, сякаш белокрила птица. Червената шевица на живота изтъня, разнищена от заприиждащите като бързеи, сънища. Удави се. Тъмната върба по брега  застена. Като сълзи  покапаха  листите ù. Морето ги подхвана и  завлече. Заплетоха се в белилото, опънато между  небето и земята и вярата, и човешкото... И когато  вакханално  се разпилее светът,  изпод тревите излиза  мъж с бели ръкави, който  сочи пътя в дъжда...  С чисти, бели длани, в които стиска Богородица...

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно ви благодаря!
  • невероятно красиво и вълнуващо, Петя...
    и не знам защо, сърцето ми затупка силно, силно..
    от Бога дарба имаш, да пишеш...сърдечно те, прегръщам..
  • Радвам, се че ти е допаднало!
  • След Даница и това ми доиде добре!
  • Селвер, светло ми стана!
  • Хареса ми коментара ти, Христо!
  • Понеже преди няколко вечери в един коментар под мое произведение, бе въвлечен и Мевляна Руми, та негова философия е че това, което реално съществува е настоящето. И ако аз трябва да си спрегна анализа с тази философия, по-страшно винаги ще изглежда това, което е само в ума ни - т.е. миналото и бъдещето.
  • И кое всъщност е по-страшно живота тук и сега или онова, което идва след него?
    Благодаря, че прочете!
  • Заплетоха се в белилото, опънато между небето и земята и вярата, и човешкото...

    Долових една нотка от битието - онова, което понякога изглежда страшно.
  • Благодаря и аз, че ме четете!
  • Прекрасна, приказна миниатюра, докосваща сърцето! Благодаря, че те има!
  • Стопля ме присъствието ви, приятели!
  • Неповторимо е усещането, което оставя творбата ти!
    Обичам да те чета, Петя!
    Благодаря!
  • Благодаря за отзива, Цвети!
  • Много образна, колоритна и експресивна е прозата ти, Петя, което я доближава до въздействието на поезия. Наистина, Илинден е понятие с голям диапазон и всеки автор сам избира в коя насока да пише. Не спирай!
  • <a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-87429735.html"><img src="http://s.rimg.info/ba7cc8650d4ed87a942c445b62b00080.gif" ></a>

    Благодаря, че прочете!
  • Имаш стил, Петя! Радвам ти се!
  • Извисява се, може би, с вярата...
    Гръцката дума за риба ἰχθύς (ИХТЮС) е акроним, който съдържа кратко християнско верую.

    Благодаря и на двамата!
  • Разкошен рисунък, Петя!
    Докосващо!!!
  • Антоан Антонов, благодаря за съдържателния коментар! Радвам, се че има и читатели, които разглеждат аналитично творбите ми!
  • Цонка , Ангел и Николина,благодаря!
    Едно обикновено момиче съм, с простички мечти , но както Дамян Дамянов казва :
    Когато пиша, ставам друг човек.
    Възнасям се във небеса измамни..,
    От вечността долавям просто ек.
    И със земята нищо общо нямам.

  • С Илко !!!
  • Коя си ти и откъде се взе, че такива божествени пити замесваш със словото? Която и да си - благословена да си!
  • С чисти, бели длани си погалила всяка дума в този текст!И нямаше как да не се получи това красиво вълшебство!
  • Ласкаете ме! Благодаря ви!
  • Ех,ако знаете как се радвам, че имам подкрепата ви! Здрави и вдъхновени бъдете, приятели!
  • Поздравления за написаното, Петинко, което определено ще остане и след теб. И се радвам, че Бог те е опазил (преди седмица) и те пази, за да ни подаряваш от своите талантливи безсъници - малко от реалността, малко от вълшебството на един друг по-добър свят. Благодаря ти от сърце, Поете.
  • Петя, предполагам, че ще се повторя...
    Поклон, пред дарбата ти, да рисуваш с думи и да им вдъхваш живот!
    Аплодисменти...
  • Нина, благодаря , че прочете!
    И все пак това е литературен сайт, и колкото и слаба да е дадена творба, би могла да бъде разгледана от словесна гледна точка...
  • lu4 (Мартина), с благодарност!
  • Много ми хареса! Всичко написано от теб е страхотно!
  • Ели, Жанет, от сърце благодаря за думите!
    Другото време на отвъдност и споменност в "Пътуване по посока на сянката",е времето, което ражда същности...
  • azura_luna, чела съм и други твои неща в сайта, ако трябва с две думи да характеризирам творбите ти, те ще са "магически реализъм". Не съм попадала скоро на български текст, който така точно да покрива дефиницията. Поздравявам те за великолепният, сочен, пищен, гъст, дълбок, фолклорно-магически език. Всъщност сетих се, има една българска писателка и поетеса, която успява да се справи с тоя нелек жанр - Яна Букова. "Пътуване по посока на сянката".
  • Мила,Петя,за мен е важно винаги как се чувствам след твоите творби.Сигурна съм,че и много други като мен остават докоснати без да се впускат в тълкуване и издребняване.Бих била щастлива някой ден да имам всичко твое.Прегръщам те горещо и ти желая много още свидни рожби
  • Иванова (Ина), не знам кого защитавате, но аз със сигурност знам какво съм искала да напиша. Текста е само отражение на фолклорната традиция, свързана с Илинден...Всеки автор сам избира тематиката по която да пише, според това, което го вълнува. Да, завършила съм история, но моите човеци, онези в които вярвам, си имат свой, необременен свят...
    Написах го, защото ден преди 20 юли, се разминах със смъртта...
    На 24 години съм, но не се срамувам от поколенията, от това, което съм написала във всеки един свой разказ... Ако словото ми съществува след мен, хубаво...Ако ли не, здраве...
  • Damaskin (Константин Костов), добре,но аз не пиша за опитите за приобщаване на Странджа, нито за конгреса, който дава начало на Преображенското въстание...
    Не знам защо ми наслагвате теми, за които дори не помислям!

  • Национално-освободителна на Македония ли? Че аз живея на улица "Христо Чернопеев" в София. Бай Ристо Чернопеев, офицер от Плевен, дясна ръка на Гоце.
    Исках да спомена,че в Странджа е било много по-кърваво, Азура. Малко хора го знаят. Трябва да го знаем повечко.
  • Да, Damaskin (Константин Костов), събитията от 1903г като връх в национално-освободителната борба на Македония заслужават признание.
    Но текста, за мен , е импресия, смесица от чувства...Целта ми е да покажа мозайката от вярвания, които и до днес битуват по земите ни. Виждам онзи човек, който мисли и за малките неща, които среща по пътя си, малките смърти и радости, онзи, който пази духовната си цялост...
  • Азура, описаното не е Илинденско, а е Преображенско. В Странджа е действала редовна турска войска, а не комедийни отряди. Там е Въстанието, не е покрай Вардара.
    Да почетем паметта на загиналите на Петрова нива.
  • Светъл ден на всички!
    Героят ми се изгуби сред множеството, но негов тих благослов и спасение остана самотата...
  • "Взирането в светлото опива, разтваря самотността и съмненията до избистряне..."

    Вярно е. И на мен ми стана по-светло като прочетох.Благодаря ти Петя!
  • Светло е при теб,и там където се сблъскват небето и земята...
  • Борко, само хрумване!
    Ще ми е трудно със стиховете, Веселка!
  • Казвала съм ти ,че пишеш прекрасно.Ще ми е интересно да прочета и стих от теб.Мисля ,че ще се поучи.Пробвай...
  • Легенда или истина - поздрав!
  • Благодаря, Антонио!
    Възможно е жената, която вика героя, да е като глашатай, който обикаля селото, за да извести започването на ритуала. Явно не се страхува, че ще я грабне змея...
  • Вижда се и си се справила Харесах!
  • Лачезар, благодаря за уточнението Някак си по ми се искаше да представя борбата между мистично и утвърдена вяра...
  • Много интересно.Други подобни обичаи са Герман и Пеперуда.
    Имам само една забележка
    "Въльо, бре – подвикна една от жените - Ще гоним змея, че да завали. Идваш ли?"
    Този обичай (Гонене на Змей) се изпълнява само от мъже.Жените са предупредени и са скрити...
  • Сеси, Жанет, Ивон, благодаря от сърце!

    ПС: Ден, преди Илинден, излетяхме от пътя, та си припомних си за един мъж, насред голото поле, който бях видяла преди година. Той ни упъти, когато се бяхме изгубили. Колкото и пресилено да звучи, за мен си остава ангел...И все пак някой е искал да живеем!
  • Много образно и силно!
    Отново ме докосна.Поздрав,Петя!
  • С поздравления, Петя!Дъхът му затропа по затръшната порта на битието.
  • Останах дълго сред тези редове! Браво!
  • Елена, Роси, Веси, добре сте ми дошли!
    С класиците не искам да се меря, но написаното е моментно състояние...
  • Даровит художник си, Петя! Рисуваш дишаща проза - усеща се туптенето на сърцето й, а душата й покорява читателя. Благодаря за насладата!
  • Отнесох се там... Силно и докосващо! Поздрав сърдечен, Петя! Много харесах!
Предложения
: ??:??