Продължение:
Интервюто мина чудесно! Работата е моя! Щастлива и горда съм от себе си. Но когато става дума за новата ми професия, аз несъмнено ще посветя цялото си време на нея. И без това съм нова в града, вчера се нанесох в квартирата ми, а съседите ми... хм, тях все още не ги познавам. Всичко е ново - нова работа, ново жилище, нов град, нови хора... Сега сигурно трябва да следва и ново гадже (ако следваме всичко останало). Както и да е. Както казах, няма време за губене.
Няколко часа по-късно:
Вече съм си у дома. Влудявам съседите ми (въпреки, че още никой не е почукал на вратата ми, за да се оплаче), защото музиката е увеличена до дупка. На върха на щастието съм! Днес съм решила да се поглезя, затова думата "задачи" днес отсъства от речника ми. Тъкмо когато вече се напях и натанцувах, някой звънна на вратата ми. Бях сигурна, че е някой от съседите ми. Мислех, че нервите им вече не са издържали и силната музика им е дошла малко в повече. Да, ама не! На вратата ме чакаше съвсем друга изненада...
© Мария Костадинова Всички права запазени