8 мин за четене
... '' И когато щастието позвъни на входната врата, да не се правим, че не сме го чули, а да отворим широко вратата, да го прегърнем и поканим при себе си ...'' неизвестен мислител
Наистина няма нищо по-хубаво от това да си в къщи...
По-точно на гости на родителите си по Коледните празници...
Лежа на топличко под родопските одеала, зимното слънце се опитва да хвърля топлина,...през
прозореца виждам клоните на поредното черешово дърво отпред, сякаш ми помахват, '' Хей, здравей,помниш ли като малък как се катереше за череши,.. а момчетата си помниш ли с олузгани до кръв колене се опитваха да откъснат най-узрелите череши,.. а, помниш ли...''
Даа, помня ,помня...
Мама Вера бе спечелила конкурс и я изпратиха в Дрезден, тогава ГДР в Институт по хидравлика, а ние с татко я последвахме. Тогава много се държеше на социалистическото семейство да не са разделени... Мама и татко се запознали едва към края на следването си и се шегуваха, че са пътували три години заедно из автобусите и се открили е ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация