emo2 (Емил Стоянов)
238 750
9.05.2015 г., 13:43 ч.

След сватба - брадва 

  Проза » Разкази
5.0 / 4
733 0 6
6 мин за четене
СЛЕД СВАТБА - БРАДВА
Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ди джей, програма с екзотични танци, комедиант, а за най-малките имаше аниматор. А ресторанта… Не ми говори побратиме. Огромен, извън града и поляна докъдето ти види окото. Масите разхвърляни по тревата, а не наблъскани една до друга, та да не може да се обърне човек без да притесни някой. Баща й, демек тъст ми го беше наел и за през деня и за през нощта.
- Една дъщеря женя в тоя живот еййй…Такава сватба ще вдигна, че чак в Америка да се чуе тъпана! – беше казал той и беше ударил по масата с юмрук.
Богати хора бяха тъстовете. От сой. Навремето, още преди комунизма, дядото на тъста е имал фабрика за кожи и изнасял за цяла Европа. Бил един от най-богатите хора в страната. Дружал само с изиска ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Предложения

Още произведения »