Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той стана и потърси нещо за ядене. Нямаше физическата нужда да закусва, но нещо отвътре му казваше, че трябва да яде. Сякаш и преди му се беше случвало. И както и преди, отново не намери храна. Въздъхна, взе ключовете си и тръгна за работа.
Чувстваше се объркан. Нямаше представа откога е на тази длъжност. Струваше му се отдавна, но и съвсем скоро, когато за пръв път постъпи на работа. Оттогава дните му протичаха еднакво, нямаше тръпка, нямаше изненади. Но бледи спомени се промъкваха за едни други, различни дни. Дълбоко в душата си се надяваше да се измъкне от тази монотонност, но се страхуваше дори да мечтае за това, защото Онзи щеше да разбере. Щеше да го прочете в очите му, дори в най-малкия ...