Романизиран коктейл от реални необичайности.
Част 4
Нооо…
Спомена явно яко ме бе сграбчил в прегръдката си защото пак мисловно се връщам в зоната на Ориента. А то към тогавашния момент си бе разбираемо, че след толкова рискове в пътуването до Суец и то тъмна личност от класа като Иракчанина, започнах да подлагам на съмнение плановете си да посетя Александрия. За това следващия ден си развявах крачолите само из Кайро. Но пък и то беше за добро. Вслушвайки се в препоръката на студентчетата отидох до християнските катакомби и гробищата на мамелюките.
Палнах свещичка в гръцката църква. Там малко все едно попадаш в друг свят. Вътре в Божата обител аромата на тамян доминира над този на уморената арабска пот, обилно напоени с риган и къри местни запръжки и димящи пръчици от сандал и евкалипт. Че сякаш малко дойдох на себе си. Даже след обяд посетих втори път археологическия музей. Отскочих и до военния. А нали утрото било по мъдро от вечерта…
В поредната утрин, наслаждавайки се на върховния и ...