26.10.2010 г., 21:09 ч.

Слънчево 

  Проза » Други
848 0 1
Вали...
И сякаш цялата земя плаче...
Свила се на кравайче като бездомно псе -
тъжна, прогизнала, самотна...
Като мен!
Едно златно копие
прониза сивата плът на гневните облаци.
Те изстенаха с грохот,
отекващ в мокрите силуети на великаните на градския пейзаж
и инстинктивно се отдръпнаха,
изпарени от огненото докосване.
Дъждовните капки поеха в сърцата си лъча-живот ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мандаджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??