СЛЪНЧОГЛЕДИ
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все по-силно!
Почуках веднъж и дори не дочаках отговора. Връхлетях в стаята и... това, което видях, никога няма да забравя... Не бих могла.
Тя седеше на пода в поза лотос и се поклащаше като махало на часовник, равномерно и някак отчетливо. Очите ù бяха отправени към тавана и гледаха втренчено и пусто... Извиках тихо името ù, в този миг тя скочи, олюлявайки се, и се вкопчи в мен, обви ме с ръцете си и толкова силно ме стисна, че ми спря дъха. Няколко минути само я галих по косата и повтарях - всичко ще бъде наред, моето момиче, всичко ще бъде наред... Не ме пускаше, стискаше ли, стискаше! Постепенно тялото ù се разтресе и тя заплака на глас, виейки като ранено животно. Хвана ръцете ми и като ме ...