29.10.2009 г., 13:39 ч.

Слънчогледът 

  Проза » Приказки и произведения за деца
625 0 0
Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм самотно - мислеше си растението, като гледаше поникналите тревички. Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - мислеше си растението. Всеки нов ден посрещаше слънцето и се молеше за помощ.
Един ден до него спряха две деца.
- Какъв красив слънчоглед, а колко много трева край него.
- Виж, даже една пълзи нагоре. Увила се е по него. Ще го задуши с прегръдката си.
- Да го почистим и полеем. Да расте. Да се радва на слънцето.
- Значи, аз съм слънчоглед - си помисли растението и още по-гордо се изправи. Аз съм слънчоглед. Благодаря ви, деца. Сега дишам спокойно. Слънце, здравей. Здравей, слънце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Предложения
: ??:??