линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
23.11.2011 г., 11:03 ч.

Слънчовците и Студът 

  Проза » Разкази
742 0 15
2 мин за четене

Слънчовците и Студът

 

 

- Леле, колко са красиви! Разкош! Харесай си една! Искам да ти я подаря.

- Недей бе, Слънчо, няма нужда.

- Слънчо, за Коледа бе, какво толкова!

- Не ми се иска да се харчиш...

- Слушай, Слънчо, пари се печелят, за да се харчат. Не се ли харчат - не се печелят...

Философията на приятелката ми Ваня (с която, откакто се познаваме, все си броим стотинките) сред препълнения с хора и коледна украса магазин ми идва в повече. Тежи ми кожухът. Тежат ми топлината, блъсканицата, бърборенето, звънът на касовия апарат, торбите с покупките...

- Пие ми се кафе. Слънчо, чуваш ли?

- Слънчо, избра ли си играчка? Я виж тази! Тука, тука гледай... не, не, онази е още по-хубава... Ела, ела...

- Ти коя си избра?

- Тази и тази...

Излизаме. Най-накрая. Студът ни блъсва в лицата.

- Гледай къде вървиш! Хлъзгаво е! Не стъпвай...! Слънчо?!

- Нищо ми няма! Не се притеснявай!

- Удари ли се?

- Няма страшно, брат - отупвам снега от задната част на кожуха си и се усмихвам с най-безгрижната си усмивка - Дай да съберем торбите.

Коледната украса се е измъкнала от опаковката. Камбанка - тук, звездичка - там...

- Къде е червената топка? Слънчо, виждаш ли я?

Отдръпвам се и се завъртам.

- Госпожа, ето ви топката.

В края на тротоара, зад щайга със сурвачки, е седнала скромно облечена старица. До нея се е сгушило момиченце на около шест-седем години.

- Слънчо, гледай, гледай...

Гледам аз, гледам. Гледам в сините очи на детето.

- Харесват ли ти, Госпожа? Аз ги правих! Баба ми помогна.

- Колко струват?

- Колкото оставиш, Госпожа, колкото оставиш.

Споглеждаме се с Ванчето за миг. Ровим. В портмонетата, в торбите с покупките. Ровим в душите си. Приятелката ми подсмърква, аз преглъщам:

- Дай да ги сложим в тази торбичка.

- Чакай да пъхна това.

- Кои сурвачки си избрахте?

- Която ти ни дадеш.

- Ама нали сте две, няма  ли...

- Не, не, рожбичко, едничка ще вземем. Ние ще празнуваме заедно - една през друга нареждаме, побутваме се и подаваме шарената опаковка с широко усмихнатия Дядо Коледа на момиченцето.

- Весела Коледа, Госпожи! Каквото ви е на сърце...

Спират се още хора. Дърпам моя Слънчо за ръкава:

- Ще ме простиш, ама твоята топка сама си избра стопанина.

- Вярно, Слънчо, вярно - засмива се моята приятелка - Хайде, че кафето изстина.

- Весела Коледа! - прошепва възрастната жена.

- Весела Коледа! - звъни гласчето на детето.

- Весела и на вас! – отвръщаме ние.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??