Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха; от време на време се споглеждаха странно, сякаш всеки от тях искаше да намери някакво потвърждение в погледа на другия.
– Браво! – каза като не себе си единият. Беше доволен, като видя стиропора над водомера. Ван, както наричаха стопанина на къщата, всяка зима слагаше тази изолация – да не стане нещо с уреда, може да се спука от студовете или да се повреди. – Браво!
След като повтори поздравлението, отправено към стиропора, доволният служител се наведе и чевръсто го отстрани, после скочи в шахтата. Тя не беше много дълбока – има-няма метър и двайсет. Огледа водомера и даде знак на колегата си. Продиктува му нещо и внимателно затвори капачката на измервателния уред. После поиска помощ, за д ...