Сметки без кръчмар
От известно време чувствам особен душевен комфорт. Дъщеря ми е студентка в трети курс, живее с приятеля си на семейни начала. Премина през труден пубертет - то беше отстояване на права, скандали, обиди и всичко присъщо за този период, съчетано с буйния и темперамент и инатлив нрав. Сега вече почти не си спомням онова време. Особено, откакто не живее у дома, станахме много близки - с часове говорим по телефона, споделяме си като приятелки, уча я да готви. С една дума - влезе в пътя. Синът ми е гимназист - учи чужди езици и му се отдават с лекота. Той е пълна противоположност на кака си - спокоен, уравновесен, трудно може нещо да го изкара от релси. Ходя на родителските срещи без страх, че може да го споменат като рушител на дисциплината в часовете или като побойник.
Какво да ви кажа, случих на добри деца. Докато ги отглеждах, успях и аз да се изуча и да взема едно-две образования. Не, не съм самотна майка, нито вдовица. Просто съпругът ми участва в създаването на деца ...